Петнадесет години делят България от първия модерен индустриален парк за еднорози, смята председателят на БТПП

Цветан Симеонов в интервю за БТА

Екатерина Тотева, Валерия Димитрова

България трябва да предложи диференциран подход при финансирането на проекти за развитието на индустриалните паркове по Плана за възстановяване и устойчивост, като се предвиди и финансово самоучастие на местната власт. Това каза в интервю за БТА председателят на БТПП Цветан Симеонов, който бе потърсен за коментар по подготвеното тези дни становище на Палатата относно "Разработване на мерки за насърчаване развитието на индустриалните паркове в България".

По последни данни предвидените средства за индустриални паркове са около 214,5 милиона евро, каза председателят на БТПП. Общият планиран ресурс е 636,5 милиона лева (216,5 милиона лева за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост, 420 милиона лева очаквано частно съфинансиране, като към това е възможно да се добави съфинансиране от международна финансова институция), с период на изпълнение 2022-2026 г. В края на 2022 г. ще стартира Програма за подкрепа за развитие на индустриални зони и паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност с цел привличане на инвестиции (AttractInvestBG) по Националния план за възстановяване и устойчивост, посочи Цветан Симеонов.

Като първа стъпка от изпълнение на Програмата се предвижда безвъзмездно финансиране на оператори на индустриалните зони/паркове. Бюджетът по първа стъпка е 214,5 млн. лв. за изграждане на довеждаща и вътрешна инфраструктура. Програмата ще бъде продължена с още около 200 млн. лева финансов инструмент за инвеститори, избрали да работят в индустриална зона или парк, каза Симеонов.

По данни на ежегодното тринадесето издание на Българската търговско промишлена палата "България в цифри", в страната има близо 70 индустриални парка, но това не ни доближава до държавите от Далечния изток, които са лидери в развитието им, а за да стане едни парк работещ, са нужни поне 15 години, при неотклонно следване на поставените цели, каза председателят на БТПП. 

Симеонов изтъкна, че няма точна международна класация по индустриални паркове, но напомни, че по правене на бизнес България осезателно загуби своите позиции. "През 2016 г. бяхме на 38-о място и оттогава губим позиции, и в последната международна класация Doing Business вече сме на 61-о място от 190 страни. В критериите на тази класация влизат и условията за създаване на фирми и функционирането им", допълни председателят на Палата.

Според него България има шанс да се възползва от възможностите за коопериране с индустриалните зони в съседните държави. И България, и другите страни от Балканите и Югоизточна Европа, колкото и да се стараят, все по-трудно могат да привлекат най-големите инвеститори. Затова е хубаво в нашата външноикономическа политика към съседните ни страни да се заложи и темата за съвместното развитие на индустриалните паркове, смята председателят на БТПП. Той даде пример с успешния индустриален парк в Ниш. Защо да не се кооперира с тези в София и София област, може една част от дадено производство да бъде в парка на съседната държава, а другата - в нашия, попита Симеонов.

Според председателя на Палата големите индустриални паркове би следвало да бъдат насочени да въвеждат иновативни дейности, да развиват и улесняват дейността на фирми - бъдещи еднорози. Това изисква при критериите за финансирането да доказват известен опит в подслоняването на такива фирми, допълни Симеонов. Той обаче изтъкна, че в България все още няма такъв парк. Даже и "София тех парк" все още предоставят само офиси и трудно могат да докажат иновативна дейност, но това не е само тяхна вина, а и на управляващите, които не бяха активни в подкрепата за развитието им, за да станат толкова популярни, колкото са например в Далечния изток, коментира председателят на БТПП.

По думите му, за да стане един парк истински индустриален - с новости и възможност за създаване на изобретения и патентоването им, да предлага максимални улеснения и фирмите да се занимават само с такава дейност, минават поне 15 години, докато се стигне до самофинансиране. В България толкова често се сменят ръководствата на тези паркове, че е невъзможно това да се осъществи, смята председателят на БТПП.

Според него, за да се промени философията на развитието на индустриалните паркове в България, е необходимо да не се фокусираме само върху тези, които са в много добро състояние, и само те да се финансират. Това би означавало пак Южна България да бъде финансирана заради по-слабото развитие на Северна България, каза Симеонов и допълни, че трябва да има местен подход, когато се планира създаването и финансирането на парковете, да има яснота и за достъпа до работна сила. Когато се прави такъв парк, неговата инфраструктура е важна, но е важна и позицията му в инфраструктурата на страна. Най-добре ще бъдат индустриалните паркове, които имат достъп до шосейна, железопътна, морска, въздушна и речна транспортни връзки, смята председател на Палатата. "Подходът трябва да е различен според размерите на парка, да се преценява и от перспективите за негово развитие. Смешно ще бъде да се финансира нещо, което след това няма да бъде оползотворено. Пример за подобно нещо е прекрасна спортна зала във Вършец с плувни басейни, която се използва само инцидентно, защото няма прекарана вода до спортния комплекс, или пък прословутите чешмички на НДСВ. Това не трябва да се допуска, а трябва да се контролира реализирането на идеята на парка от зародиша и до осъществяването", смята председателят на БТПП.

Според него усилията за развитие на индустриални паркове трябва да се насочат към Северна и Северозападна България. Не е лошо и по-малките градове да отделят земя и да си направят зони, снабдени с ток и вода, да има канализация, да вземат принципно решение за изграждането на индустриалните обекти, защото това е предпоставка за привличате на инвеститори, а и предварителната подготовка на такива зони ще намали корупционните предпоставки, каза Цветан Симеонов.

Пълният текст на интервюто  ТУК