Новият годишен доклад “Икономически и инвестиционен профил на София”

Четвъртото поредно издание на “Икономически и инвестиционен профил на София 2019” съдържа данни и анализ на водещите индустрии, секторите с най-много привлечени инвестиции, развитието на инфраструктурата в града, местните данъци и условията за правене на бизнес, къде стои София спрямо другите инвестиционни дестинации в региона и какви са перспективите пред икономическото развитие и повишаването на инвестициите в столицата.

Някои от важните цифри в изследването:

Приносът на Столичната община към националната икономика се увеличава с умерен, но стабилен темп през последните години и София остава най-голямата областна икономика в страната с около 40% от брутния вътрешен продукт на България.

Промяната в добавената стойност по сектори в столицата за последните 10 години е в унисон с трансформацията на българската икономика към сектори с по-висока добавена стойност. Докато делът на строителството отчетливо се свива (спрямо 2008 г.), то преработващата промишленост, информационните технологии и аутсорсинга увеличават своя дял и задават темпото на развитие на столицата.

Преработващата промишленост увеличава номиналната си добавена стойност след поредица от инвестиции в сферата на фармацевтиката, частите за коли, козметиката, оптиката и др. и към момента е с дял от 9,9% или с почти 2% повече от тежестта преди кризата. 

С толкова нараства и брутната добавена стойност на административните и спомагателни дейности, където се числи и част от аутсорсинг индустрията (тук се включва дейността на телефонните центрове за услуги или т. нар. кол центрове). 

Другата част от аутсорсинг индустрията попада в сектора „Професионални дейности и научни изследвания”. Тези два широки сектора на аутсорсинга, заедно с ИТ индустрията (част от „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”), намират добра почва за растеж в столицата последните няколко години заради комбинацията от образована работна ръка, владеенето на чужди езици и ниските разходи за труд.

Икономиката на София се характеризира и със значително по-висока от средната за страната инвестиционна активност. По последни данни около 40% от разходите за дълготрайни материални активи и половината от преките чуждестранни инвестиции са направени именно в столицата. Към края на 2018 г. столицата е привлякла 13 млрд.евро чужди инвестиции или около 9 800 евро на човек от населението, което е близо три пъти повече от средната стойност за страната.

Основната част от инвестициите в София се насочват към услугите, които са и отраслите с най-голям принос в добавената стойност на местната икономика – 37% от всички ПЧИ до 2018 г. са се влели в него. Това се дължи както на високите доходи и потребление в столицата, така и на факта, че градът е развит транспортен и логистичен център. Другите най-атрактивни сектори за чужди инвестиции в столицата са промишлеността и комуналните услуги, недвижимите имоти, ИТ и аутсорсинг индустриите.

София се отличава и с добро усвояване на европейски средства, което е основен източник на публични инвестиции. До края на юни 2019 г. столицата е усвоила 4,2 млрд. лева. 

Освен че привлича икономически активни хора от други области, столицата се характеризира и с концентрация на висококвалифицирано население. Докато в страната делът на населението с висше образование е 28%, в столицата той е значително по-висок – над 51%. 

Предвид концентрацията на високообразовано население в работоспособна възраст, не е изненада фактът, че заетостта в София е най-висока – 76% (за възрастовата група между 15 и 64 години) през 2018 г., което е абсолютен рекорд както в столицата, така и в страната.

Безработицата в София пък е най-ниска (2,1%) спрямо всички области. Най-висок остава делът на заетите в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети – близо 180 хиляди или ¼ от заетостта в столицата. След кризата се наблюдава сериозен ръст на работните места в ИТ индустрията и професионалните дейности, което е следствие от бума на тези сектори последните години. Заетите в административните и спомагателните дейности също се увеличават, част от които също могат да се причислят към увеличаването на аутсорсинг индустрията.

В унисон с най-високите нива на заетост в страната и с голямата тежест на отрасли, изискващи висока квалификация, заплатите в София (столица) са по-високи от средните в страната. През 2018 г. средната годишна заплата в столицата надмина 19 хил. лева, което е с над 38% повече от средната стойност за цялата икономика.

Освен образована работна ръка, София предлага и относително добра инфраструктурна свързаност. София е основен ж.п. център в страната и тук се намира и най-голямото летище в България. Летище София се състои от два пътнически и два товарни терминала. На Летище София оперират повече от 35 авиокомпании, обхващащи над 70 дестинации, а броят на пътниците се е увеличил до почти 7 милиона годишно. 

София е и единственият град в страната с метро, което към момента обслужва около 380 000 души дневно и продължава да се разширява. Не на последно място, София предлага и добра интернет инфраструктура, като скоростта на интернет е сред най-високите в Европа, а ¾ от населението на 16-74 г. има достъп и ползва редовно интернет.

Местната данъчна среда в столицата е стабилна и предвидима. Противно на общата тенденция към увеличаване на местни данъци и такси в страната през последните години, основните местни данъци и такси в Столична община не са променяни през последните 8 г. (2012-2019 г.) 

Ставките на повечето местни данъци и такси са сходни със средните нива за останалите областни градове. Единствено такса смет и патентният данък за търговия на дребно се отличават с относително по-високи ставки. Спрямо основните си конкурентни дестинации в Централна и Югоизточна Европа, София се отличава с редица сравнителни предимства. Данъчната ставка за корпоративни и лични доходи е 10%. Друго ключово предимство на София са ниските разходи за комунални услуги и транспорт. Нивата на заплащането и на разходите за труд като цяло са съпоставими с тези в останалите големи градове в региона. 

Интернет скоростта и достъпността също се нареждат сред предимствата на София. Столицата се отличава с една от най-високите скорости на интернет в Европа. Градът има втората най-висока средна скорост на интернет връзката в региона, както по отношение на свалянето (download), така и по отношение на качването (upload) на информация – съответно 24 и 21 мегабита в секунда. От всички големи градове в региона средната скорост на свалянето е чувствително по-висока само в Белград, но пък скоростта на качване в София е по-висока от всички останали.

Като цяло, перспективите пред развитието на София са положителни. Градът най-вероятно ще продължи да концентрира все по-голям дял от икономическата активност в страната заради положителните демографски процеси и лидерството си в развитието на най-бързо растящите сектори. Висококвалифицираната работна сила и в бъдеще ще привлича инвестиции в бързорастящите сектори на ИТ индустрията, аутсорсинга на бизнес услуги и някои промишлени дейности с относително висока добавена стойност. 

София е много добре позиционирана и за развитие на някои нови форми на икономически отношения като услугите на дигиталната и споделената икономика. Това е така както заради подходящата ИТ инфраструктурата – високообразовани хора, висока средна скорост на интернет и множество ИТ компании и специалисти, така и заради големия брой на местното население. 

В София е концентрирана и основната част от компаниите, занимаващи се в т. нар. творчески индустрии и този сектор също се развива бързо през последните години. Добра почва за развитие имат още търговията; транспорта, складирането и пощите; туризмът; строителството и др. 

Докладът “Икономически и инвестиционен профил на София 2019” е разработен от Института за пазарна икономика по поръчка на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.

При допълнителни въпроси относно предоставения доклад или други данни, касаещи инвестиционния климат в София, не се колебайте да се свържете с екипа ни на адрес contact@investsofia.com.

Още подробни данни, графики, анализи и тенденции ще намерите в пълната версия на доклада.