В центъра на дискусията с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел бяха перспективите за постигане на съгласие между държавите членки относно бюджета на ЕС за 2021-2027 г. и плановете за възстановяване на срещата на върха на 17-18 юли. Европейската комисия предлага финансов пакет от близо 2 трлн. евро за подпомагане на засегнатите от коронавируса региони и сектори и поставяне на основите на устойчива, дигитална Европа.
Г-н Мишел информира депутатите за двустранните си консултации с лидерите на страните в ЕС. Той каза, че ще излезе с предложение за споразумение до края на седмицата, но в същото време отбеляза, че съществуват значителни различия в позициите: “Впечатленията ми след този тур консултации са, че не сме приключили с преговорите и остава още много работа”.
Заместник-председателят на Комисията Марош Шефчович подчерта нуждата от сътрудничество между Европейския парламент, Съвета и Комисията и изрази надежда, че на среща по-късно през деня между председателите на институциите и германския канцлер Ангела Меркел, която оглавява ротационното председателство на Съвета на ЕС, ще бъдат положени основите на компромис.
Много изказали се депутати подчертаха, че споразумение между държавните ръководители, което не осигурява достатъчно финансиране, няма да получи одобрение в Парламента. Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния) изрази тревога, че Европейският съвет изолира Парламента от преговорите. “Не можем да се съгласим с Вас, защото Вие ще предложите по-малък бюджет за един Европейски съюз, който трябва да върши повече”, се обърна той към Шарл Мишел.
Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания) възрази срещу идеята, че държавите членки ще трябва да изпълняват макроикономически изисквания, за да получават финансиране за възстановяване: “Ние знаем какво означават бюджетните ограничения, колко тежко те засягат работниците, как се отразява орязването на социалните разходи. Просто не можем да си позволим да се върнем към тези политики”.
Много от изказалите се в дебата настояха за споразумение относно нови източници на средства в европейския бюджет. “Няма да се задоволим само с данък върху пластмасовите отпадъци", заяви Валери Айер (Обнови Европа, Франция), която е сред докладчиците на Парламента за ресурсите в бюджета. Според нея бремето за изплащане на безвъзмездните средства от фонда за възстановяване не трябва да се стоварва върху бъдещите поколения. “Нека натоварим компании като Google, Apple, Facebook и Amazon, нека натоварим мултинационални компании с агресивни данъчни практики и големите замърсители".
Депутатите призоваха държавните ръководители да имат предвид мащаба на предизвикателствата пред Европа. “Хората се плашат от размера (на пакета - бел. ред.), но, честно казано, говорим за 1,5% от БВП за три години при положение, че очакваме рецесия от 9-10% от БВП”, отбеляза Филип Ламбертс (Зелени/ЕСА, Белгия). Размус Андресен (Зелени/ЕСА, Германия) изтъкна климата и върховенството на закона като приоритети на ЕС и призова: “Не позволявайте фалшиви компромиси в ущърб на климата и демокрацията”.
Председателят на бюджетната комисия Йохан Ван Овертфелд (ЕКР, Белгия) подчерта, че европейските институции трябва да се стремят да намалят несигурността за бизнеса и хората в тези трудни времена: “Всички институции са призвани да дадат най-доброто от себе си, за да избегнат институционална блокада. Такава блокада само би допринесла за липсата на тласък към социално-икономическо възстановяване”.
“Европейският съвет трябва да се захване с работата”, призова Маргарида Маркеш (С&Д, Португалия), един от докладчиците на Парламента за дългосрочния бюджет на ЕС. Тя изтъкна значението на това, което се обсъжда: “Фондът за възстановяване е ключов за излизането на Европа от кризата. Многогодишната финансова рамка е ключова за бъдещето на следващото поколение”.