Относно планирането и отчитането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време

В практиката се изготвят графици за работа, при които има нощни смени. Обикновено при планирането на нощни смени се получава извънреден труд поради изискването за превръщане на нощните часове в дневни. 

Въпрос: 

Допустимо ли е да се изготви график за работа, при който продължителността на работното време съответства на уговорената в трудовия договор, но поради превръщането на нощните часове в дневни в края на периода да се получава извънреден труд, който да се отчита и заплаща като такъв? 

Отговор: Ненко Салчев, експерт в МТСП

Актуално към 15.09.2021 г.

Полагането на нощен труд е свързано с редица неблагоприятни последици за работника или служителя, като: 

• нарушаване на биологичните функции на човешкия организъм,

• по-бързата и по-голяма умора,

което се отразява върху безопасността и здравето при работа.

Поради това нормалната продължителност на работното време през нощта е намалена в сравнение с тази за работа през деня.

Съгласно чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) нормалната продължителност:

• на дневното работно време е до 8 часа,

• докато за работа през нощта е до 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ).

Видно от посочените разпоредби,  продължителността на работното време през деня и през нощта е в съотношение 8 към 7 часа,  т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни по чл. 9а, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при изготвянето на графиците за сумирано изчисляване е 1,143.

Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят е длъжен да утвърди поименни графици за работа за целия период, за който то е установено.

 Поименните графици се изготвят така, че  сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време.

 Нормата на продължителност на работното време следва да се съобразява за целия период на сумирано изчисляване.

 В чл. 9б от НРВПО е регламентиран начинът за изчисляване на нормата. 

Тя се определя в часове, като:

• броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане,

• се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1, изр. 2 от НРВПО).

Поради това нормата за продължителност за периода на сумирано изчисляване е в зависимост:

• от уговореното работно време в трудовия договор и

• от продължителността на периода, т.е. колко работни дни има общо в него.

Следва да се има предвид обаче, че нормата може да се повлияе от два фактора, които водят до нейната промяна, а именно: 

• ползването на отпуск и

• полагането на нощен труд.

При която и да е от тези две хипотези нормата за периода следва да се намали, съобразно предвиденото в НРВПО. 

Продължение ТУК