Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Между Коледа и Нова година често се случват най-неочаквани събития, и краят на 2023 г. не беше изключение. В последния възможен момент беше съобщено, че след по-малко от два месеца страната ще влезе, макар и само с единия крак, в Шенгенското пространство. Въпреки голямата политическа значимост на това постижение обаче, премахването на граничния контрол по въздух и море не позволява реализирането на големите икономически позитиви, които би донесло пълното членство.
Най-общо, от март 2024 г. отпада контролът на въздушните и морските граници на България с останалите Шенгенски държави. Споразумението обаче не включва никакъв формален срок за отпадането на проверките сухопътните граници – те подлежат на отделно обсъждане и договорки, което може да отнеме месеци, може да отнеме и години.
Нека се спрем първо на позитивите от промяната в граничния режим на страната. Най-голямо въздействие тя ще има върху пътуващите към ЕС и останалите шенгенски държави, тъй като спестява немалко време в проверки по границите. За първите девет месеца на изминалата година пътувалите до ЕС страни са били 4,3 млн. души, което означава, че за цялата 2023 г. броят им ще приближи 5 млн. – повече дори от пред-ковидната 2019 г. Дори и да допуснем, че половината от тях са пътували по въздух (а делът вероятно е по-висок), а проверките са коствали по 20 минути на пътуване (а това често е по-дълго) то, спестеното време би надхвърлило 800 хил. часа годишно.
Не са без значение и спестяванията, които ще реализира администрацията – българските международни летища ще могат да ползват по-малко митнически и административен персонал, който да обслужва шенгенските полети. Доколкото няма пряко заявено намерение за съкращения на служители обаче няма как да оценим пряко ефекта.
Най-значимите промени остават за следващата крачка – отварянето на сухопътните граници. Причината за това е водещата роля на сухопътния транспорт за българския износ, при който засега няма да има промени. Оценките на различните изследвания много се различават, най-вече тъй като разглеждат различни държави, но пълноправното участие в шенгенското пространство се оценява на 1-3% повишение в търговията с останалите членове. С други думи, заради все още непълното си включване България ще продължава да пропуска близо милиард лева износ, при това ако оценяваме въздействието върху търговията консервативно.
Остават и по-високите транспортни разходи и несигурност на износителите в сравнение с пълноправните членове. Те ще продължават да плащат повече заради чакането на границите (според някои – стотици милиони левове). Без промяна остават и възможностите за реализация на пазара на труда в съседни държави на българите в граничните райони край Гърция и Румъния, които са и сред най-бавно развиващите се икономически части на страната, а защо не и обратните – гърци и румънци с подходящи умения да пътуват ежедневно до работни места в България.
Потенциал за положителен ефект има обаче по линия на международната репутация на страната. Половинчатото приемане в Шенген все пак представлява знак на доверие – макар и далеч не пълно – от страна на ЕС към България и способността ѝ да поддържа работещо управление и институции. Това е и сигнал към потенциалните инвеститори за стабилността и доверието в страната, които са от ключово значение при избора на инвестиционна дестинация. Разбира се, още по-ясен сигнал (както отчитат и кредитните агенции) би било членството в еврозоната, както и приемането в Шенген без условия.
С други думи, на този етап успехът е най-вече политически – важните икономически ефекти ще дойдат впоследствие. Въпреки това „въздушният Шенген“ е стъпка в консенсусната посока на развитие на страната към по-пълноценно участие в различните преплетени елементи на европейската интеграция, първа от няколко.