Презентация на ИПИ бе представена на събитие „Образование и умения – неизползван потенциал за икономически растеж“ , организирано от Българска Работодателска Асоциация Иновативни Технологии (БРАИТ).
Основният извод от проучването на института е, че трябва да постигне функционална грамотност и адекватни умения на учениците за пазара на труда.
По отношение на работната сила и демографията проучването отчита, че се очаква в следващите 25 години населението у нас на възраст от 20 до 69 години да се свие с 800 000 души, което е свързано и с промяна в профила на работещите. Икономиката се пренастройва да работи с работна сила, която е по-възрастна и има нужда от преквалификация - над 25 процента от всички заети през 2023 г. са над 55 години, за първи път заетите над 55 години са повече от заетите до 34 г. Очаква се, че младите хора между 20 и 29 години ще сменят най-много работа, най-вероятно ще сменят и сферата, в която работят поне веднъж, а дигиталните умения ще бъдат изключително важни в този процес, отбеляза старши изследователят в ИПИ Петър Ганев при представянето на изследването.
Според данните за последните 20 години реалната производителност в услугите расте средно с 2,8 на сто годишно, а в индустрията с 2,3 на сто. През 2023 г. средната добавена стойност на зает в индустрията е с 12,8 на сто по-висока от 2015 г., а в услугите с 20,3 на сто, но този ръст не може да продължи дългосрочно без развитие на човешкия капитал, отбелязват от ИПИ.
В проучването се посочва, че през последните две десетилетия резултатите от PISA демонстрират стагнацията на системата на училищно образование у нас, като последните три издания на проучването показват, че постиженията на българските ученици се влошават и в трите дисциплини - четене, математика и природни науки. Резултатите показват изоставане от средните резултати за ОИСР и от добрите примери от Централна и Източна Европа, обобщи Ганев и изтъкна важността от повишаване на функционалната грамотност и придобиване на умения от учениците в процеса на образование.
Проблемът в образованието е навсякъде и има нужда от политики, за да бъде решен, отбеляза Ганев. Изследването отчита проблема с голям брой изоставащи ученици. В цели училища средният успех по Български език и литература е под Среден 3 - в 148 училища през 2024 г., а осем училища са със средна оценка Слаб 2.
Според изследването близо половината от завършващите средно образование са с придобита професионална квалификация - над 45 процента през 2023 г., и те формират една трета от работната сила у нас. Изследването показва, че икономическата активност на хората с основно и по-ниско образование е около 40 процента, 76-80 процента е на тези със средно и професионално образование, а над 90 процента на висшистите.
Отчита се още, че в 15 от 20-те професии с най-висока очаквана потребност на пазара на труда системата на професионалното образование в момента подготвя много малко кадри - 0,3 на сто, както и че само 8 на сто от започващите средно професионално образование са в дуална форма на обучение.
Изследването отчита, че висшето образование осигурява трайно по-висока заетост. Разликата в заетостта на висшистите и хората без висше образование надхвърля 25 пр.п. Заетостта сред висшистите е над 90 процента, безработицата при тях е трайно под 2 процента. Завършилите висше образование имат и много по-висока заплата. Към 2022 г. средната заплата на хората с висше образование приближава 2500 лева, докато при тези без висше е 1200 лева. Заплатата във висшето образование постепенно нараства, като през 2022 г. тя надхвърля 100 процента. Проучването отчита и тенденция към откриване на все по-малко високоплатени места за хора със средно образование и изчезване на тези за хора с основно и по-ниско образование.
Още резултати от проучването:
България остава на опашката по дигитални умения
• Към 2023 г. само 1/3 от населението на 15-64 г. в България участва покрива базовото ниво на цифрови умения, като това е вярно за едва 2/3 от хората с висше образование и 14% от ниско образованите
• По-слабо по този показател се представя единствено Румъния
• Ниските цифрови умения препятстват дигитализацията на публичните услуги, широкото възприемане на нови технологии и ограничава достъпа до кадри на високотехнологичния бизнес
Образователни резултати и потенциално ускоряване на растежа: симулация на ИПИ:
• Два варианта – подобрение на резултатите в PISA с 25 точки и достигане на Чехия и Полша
• Базов сценарий с 2% инфлация и 2% реален ръст на БВП
• При реформи БВП през 2045 г. може да бъде с 10 до 30 млрд. по-висок, или между 2.2 и 6.6% по-висок от базовия сценарий
• Това е свързано с „преливането на между 100 и 250 хил. работещи от ниско към високопроизводителни отрасли
Много ли харчи България за образование?
• През последните години дебатът е фокусиран почти изцяло върху заплатите на учителите, а отскоро – и на преподавателите в университетите
• Публичните разходи за образование в България варират между 3.3% и 4.3% от БВП след 2011, през 2022 г. са 3.9%
• За предучилищно и училищно образование се харчат около 2.8% от БВП – лек ръст за последните 10 години, но по-ниско от повечето страни в ЦИЕ
• Страните с високи разходи в училищата имат и нисък дял на слабите ученици в международните изследвания.
Резултатите от проучването са достъпни тук