Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати (Европалати) проведе проучване на тема „Достъп до устойчиво финансиране за МСП“. Българската търговско-промишлена палата е сред първите, които имат анализ на резултатите. В проучването са участвали повече от 2100 компании от 25 страни от ЕС.
Устойчивата финансова рамка на МСП непредумишлено поставя значителни бюрократични тежести за европейските МСП, без да дава особени финансови ползи. Това е основният извод от подробното проучване на Европалати и SMEunited, с участието на 2141 компании от 25 европейски страни.
Докато през последните две години почти 60% от участвалите в проучването кампании са правили инвестиции в устойчивост, МСП смятат, че им е трудно да достигнат до финансиране с цел устойчивост. Според проучването само 35% от тези инвестиции са финансирани от външни източници, което не е достатъчно за подкрепа на масивните инвестиции, изисквани за трансформацията. Само 16% от това финансиране наистина е устойчиво. Има огромна разлика спрямо големите корпорации, които с готовност осигуряват устойчво финансиране от капиталовите пазари.
Коментирайки резулатите, председателят на Европалати Владимир Длоухи споделя, че обратната връзка от МСП показва, че те искат да увеличат дейностите си в посока устойчивост, но срещат непропорционални предизвикателства. Устойчивата финансова рамка трябва да адресира разликата между мотивацията на МСП и средствата, с които те разполагат за зелен преход.
Един от основните проблеми е непрякото пренасяне на задълженията за отчетност от по-големите корпорации и банки към МСП. Такива задължения, предназначени за по-големи субекти, често попадат на бюрата на МСП, било като банкови клиенти, или като участници в по-големи вериги за създаване на стойност. „Без инфраструктура и капацитет за управление на тези непосилни изисквания за разкриване на информация, МСП остават в неравностойно положение“, добави Длоухи. Тази ситуация се влошава от факта, че процесът за получаване на публични грантове или субсидии за устойчиви проекти е много тромав, тъй като те често са свързани със сложни процедури за кандидатстване.
Резултатите от проучването показват още, че като се има предвид значителната роля на банковото финансиране, както и ограниченията на съществуващите субсидии и слабото значение на капиталовите пазари за МСП, капацитетът на банките за осигуряване на устойчиво финансиране трябва да бъде значително увеличен чрез стимули и регулации. Освен програмите за субсидиране, простото улесняване на устойчивото използване на постъпленията от заеми е недостатъчно. По-конкретно, МСП изискват финансиране със специално предназначение, като заеми, свързани с екологично, социално и корпоративно управление /ESG/.
МСП всъщност активно работят в посока постигане на устойчивост. 12% от тях твърдят, че по собствено желание изготвят доклади за устойчивост и се измерват по критерии за ESG. 30% от МСП са въвели системи за управелние на околната среда.
Проучването подчертава желанието на МСП да се трансформират. Настоящите разпоредби за устойчиво финансиране обаче не отговарят на нуждите на МСП. Ето защо е от съществено значение да се приложи прост и персонализиран подход.
Прес съобщение на Европалати можете да разгледате тук.
Резултатите от проучването на английски език можете да видите тук