Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
Министерството на образованието публикува предложения за нови изменения, разширяващи възможностите за провеждане на дуалното обучение, регламентирани в Наредба № 1 от 8 септември 2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуална система на обучение). В голямата си част промените засягат стари недомислици и не са дълго чаканото мащабното усилие, което реално да повиши обучението чрез работа, но все пак са стъпки напред. Основните изменения включват:
- Организирането на информационни кампании за професионално ориентиране сред учениците от V-VII клас и техните родители. Необходима стъпка, която би трябвало да се провежда не само преди започване на професионалното образование, но и през целия курс на обучение. Ориентирането ще спомогне за информиран избор на профил, но и ще се отрази благоприятно на и без това влошения имидж на професионалното образование в България.
- В допълнение на горното, промените предвиждат и възможности за запознаване на учениците от първи гимназиален етап, обучаващи се в дуална форма (обучението чрез работа се прилага в последните ученически години), с дейността на работодателя партньор и за посещения на място в предприятието му. В идеалния вариант и в съчетание с кариерно ориентиране през цялото обучение, това може да се разшири и до останалите ученици в професионалното образование заедно с възможността да се премине от дневна към дуална форма на обучение.
- Заключителните разпоредби на проекта засягат и промяна в Наредба № 10 от 2016 г. за организацията на дейностите в училищното образование, която позволява на учениците преди втори гимназиален етап да променят формата на обучението си в обучение чрез работа при постъпили заявки от работодател-партньор на училището за организиране и провеждане на обучението чрез работа. В момента работодателите заявяват, а директорите сформират дуални паралелки цели три години преди реалното обучение в работна среда. В условията на икономика, съставена основно от малки и средни предприятия без сигурност за 3-5-годишен период, тази практика е силно неприложима и вероятно за голяма част от фирмите поемането на такъв дългосрочен ангажимент е невъзможно.
- Едно от предложенията ясно постановява и ангажимент на обучаващата институция да съобразява предложението за държавен план-прием в училищното образование със заявките на работодателите-партньори. Ежегодно разработваният от ИПИ Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че за около половината обучаващи се за придобиване на професионална квалификация няма насрещно търсене, а в много райони в страната разривът е особено голям и обхваща над 2/3 от учениците. Само чрез силната връзка между училищата и работодателите професионалното обучение може да изпълни основната си роля на мост между образованието и пазара на труда.
- Има и известно олекотяване на изискванията за наставника, определен от работодателя, за провеждане на дуалното обучение. Той ще трябва да притежава професионална квалификация по професия от същото професионално направление, от което са и обучаваните (сега е от конкретната професия) и с най-малко 2 години трудов стаж по нея (сега е 3 години). Изискванията към провеждащия дуалното обучение могат да се облекчат и с още по-голям размах, включващ не само горните две предложения, но и броя на обучаваните, ежедневната бумащина, следването на учебния план и учебните програми.
В момента обучението чрез работа е изключително слабо застъпено и обхваща едва 8% от учащите в професионалното образование. Нещо повече – в 95 от всички 145 професии, по които е започнало професионално образование през тази учебна година, няма нито една паралелка, която включва дуално образование (включително за професии като лаборант, асистент на лекар по дентална медицина, помощник-възпитател, работник в хранително-вкусовата промишленост и много други). В тази връзка едно по-голямо усилие за повсеместно прилагане на дуалното обучение в професионалното образование може да включва елемент на задължителност, още по-голямо намаляване на изискванията пред работодателите, както и реални стимули (включително финансови) за участващите фирми.