Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Д-р Людмил Иванов, експерт по управление и цифровизация в железопътния транспорт, в "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria, 28.03.2025
Нов жп проект за високоскоростен влак през България от Истанбул до Виена ще подобри транспортната свързаност и икономическите възможности между Централна и Източна Европа. Проектът ще изисква значителни инвестиции, като се очаква общата стойност да надвиши 25 милиарда евро, като за финансирането ще се търсят както европейски фондове, така и частни инвестиции. Линията се очаква да бъде около 1300 километра и ще е проектирана за максимална скорост от 400 километра в час, което ще позволи бързо пътуване между двата мегаполиса, с цел да се достигне до Истанбулското летище за около 6 часа. Това каза д-р Людмил Иванов, експерт по управление и цифровизация в железопътния транспорт, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Проектът за високоскоростна железница между Виена и Истанбул, бе предложен от железопътния експерт доктор Людмил Иванов, бе представен в София по време на дискусия в БТПП. Д-р Иванов коментира в студиото на "Бизнес старт" стратегическите ползи от свързването на двата мегаполиса.
"Предвид сложността на обектите, които ще се изграждат, най-вероятно ще говорим за стойност над 25 милиарда евро".
В момента между Виена и Истанбул има ограничени транспортни опции, а високоскоростната железница би могла да запълни тази празнина, осигурявайки бърз и удобен транспорт. Проектът може да стимулира икономическото развитие в регионите, през които преминава, като същевременно насърчава устойчивия транспорт. Освен това възможността за изграждане на нова инфраструктура, която да поддържа високоскоростни влакове, е важна за модернизацията на транспортната мрежа в региона, посочи д-р Иванов.
Основните предизвикателства при изграждането на трасето според събеседникът са, че ще се налага изграждането на изцяло ново трасе, способно да поддържа движението на високоскоростни влакове и е невъзможно да се използва старата инфраструктура.
Проектът ще изисква изграждането на много тунели и виадукти, особено в планински райони като Стара планина и Карпатите. Тунелите ще трябва да бъдат с дължина над десет километра, за да отговорят на изискванията за радиус на завоите. За да се поддържа висока скорост, трасето трябва да бъде проектирано с много прави участъци и минимални завои, което изисква значителни инвестиции и инженерни решения.
Европейският съюз (ЕС) стимулира железопътния транспорт чрез различни инициативи и инвестиции, насочени към модернизация и развитие на инфраструктурата. Съществуват различни финансови механизми и фондове на ЕС, които предоставят средства за проекти в железопътния сектор, включително частно финансиране и участие на трети страни.
Проектът за високоскоростна железница между Виена и Истанбул ще се развива в няколко ключови етапа, като в момента предстои да се извърши предпроектно проучване, което ще анализира разходите, ползите и капацитета на линията. Това проучване ще определи прогнозния трафик на пътници и ще оцени икономическата ефективност на проекта.
Страните, през които ще преминава линията, ще трябва да подпишат и меморандум за сътрудничество, за да започнат проектирането и оценката на трасето. След подписването на меморандума, ще започне техническото проектиране на трасето, каза Иванов. Очаква се, че изграждането на линията ще отнеме между 10 и 15 години, в зависимост от сложността на проектите и процедурите за отчуждаване.
"Оптимистичният вариант, бих казал, че е за период на изграждане от 10 до 15 години, но ако съм реалист, то проектирането и всички процедури по отчуждаване, ще отнемат поне петнадесет години".
В света съществуват подобни високоскоростни железници, които достигат или надвишават тази скорост. Например, в Япония, влаковете Shinkansen могат да достигнат скорости до 320 километра в час, а в Китай, някои линии предлагат скорости до 350 километра в час. В Европа френските TGV (Train à Grande Vitesse) влакове имат оперативна скорост от около 320 километра в час, а рекордна скорост от 574,8 километра в час е постигната на тестова линия.
Испанската мрежа AVE (Alta Velocidad Española) предлага също влакове, които достигат скорости до 310 километра в час. Испания е сред страните с най-бързо развиваща се мрежа от високоскоростни железници в Европа. Италианските високоскоростни влакове, известни като Frecciarossa, оперират на скорости до 300 километра в час и свързват основни италиански градове. В Германия, влаковете ICE (InterCity Express) достигат скорости до 300 километра в час и предлагат свързаност между важни икономически и културни центрове.
А в Обединеното кралство, въпреки че страната не разполага с мрежа от високоскоростни влакове, проектът HS2 предвижда изграждането на нова линия, която ще свързва Лондон с други големи градове на скорости до 400 километра в час.
Тези трасета демонстрират ангажимента на европейските държави за развитие на устойчив и бърз железопътен транспорт, който да отговори на нуждите на пътниците и бизнеса.
Проектът за високоскоростна железница между Виена и Истанбул може да бъде надграден, като концептуално е възможно да се постигнат и скорости до 600 километра в час, ако се използват технологии като магнитна възглавница, каза още събеседникът.