Нови есета на ученици от НФСГ и НТБГ

================================================================

Ролята на търговските палати в развитието на международното сътрудничество

Изпитана практика е, че обединението прави силата. Дали ще погледнем големи организации като НАТО или ЕС, или пък ще се обърнем към най-простите ежедневни ситуации, в които получаваш помощ и подкрепа от приятел, гарантирано работата става по-лека. Също така, развивайки идеите си с чужда помощ, можеш да научиш много, да почерпиш от чуждия опит и възгледи, за създаването на нещо стойностно. Именно на принципa на сътрудничеството работи и Международната търговска камара - най-голямата бизнес организация в света. Тя обхваща повече от 6 млн. бизнес структури в над 100 страни.  Мрежата от търговско-промишлени палати по света представлява повече от 40 млн. компании с над 1 млрд. заети, от които е част и Българската търговско-промишлена палата.

БТПП успява да свърже 28 регионални търговски палати, с цел да подпомага различни райони в страната. Много от градовете разполагат с млади предприемачи, които имат потенциал да успеят в бранша, но нямат широка аудитория, пред която да се изявяват, а и не разполагат с нужните знания. Голяма част от тях искат да създадат и да представят продукти, свързани с родния си край, които не само да достигнат до по-населените градове, но и да имат поле за изява в чужбина. Благодарение на мрежата между търговските палати, тези иновативни и смели бъдещи предприемачи имат възможността да им бъде предоставено нужното обучение, да се запознаят със стандарта за качество и да намерят най-ефикасния начин да дистрибутират своята фирма/предприятие и навън. Сътрудничеството на палатите спомага за откриването на нови гами стоки и услуги, някои от които са били подценявани и забравени във времето, както и да предостави на предприемачите шанс да се докажат и на световния пазар. Всяка страна има с какво да се гордее и иска да покаже своите иновативни идеи и съхранили се традиции. Друго предимство на добрите търговски международни отношения е, че гражданите на света могат да се възползват от чуждестранни услуги, да търсят сътрудничества , с които едновременно да се развиват и да гонят целите си за успех в бизнеса. По този начин се отдава възможност на МСП да впечатлят родни и чужди компании, които да ги вземат под крилото си и взаимно да подпомагат развитието си в краткосрочен и дългосрочен план. За да може подобни бизнес партньорства да се зараждат, търговските палати участват в редица международни проекти и конкурси.

Притокът на бежанци в Европа оказва сериозно влияние върху европейското общество и бизнес средите. Може би повечето хора гледат на него като предизвикателство, но също така е и прекрасна възможност, особено в онези държави членки, където няма достатъчно работна ръка. Освен от хуманитарна гледна точка, търговските камари имат и сериозен бизнес интерес да подпомогнат приемствеността между мигрантите и местното население. Мрежата на Европейската камара се ангажира да допринесе за икономическата интеграция на бежанците чрез своя проект, озаглавен „Европейска схема за презаселване на бежанци“ - ERIAS. Като се има предвид сериозната задача за приобщаване на гражданите на трети страни в пазара на труда и в обществото, голям брой от заинтересованите страни по проекта трябва да предприемат действия на различни нива. Отделните партньори ще участват в разнообразни области, създавайки единен проект за устойчиво приобщаване. Екипът, който ще бъде сформиран за работа по процеса, включва местни и регионални власти, социални организации, агенции по заетостта, професионални колежи, религиозни организации, мигрантски организации, обучителни центрове и много други. По този начин се гарантира сигурността на проекта от социални и правителствени инстанции. Участвайки в процеса, БТПП запознава както работодателите, така и чужденците с тънкостите на специалността – какви изисквания има, за да се наемат граждани от трета страна, как се намира работа, как да започнат собствен бизнес и изучаване на родния език. Чрез този проект БТПП обръща поглед за съвместна работа с държави извън Европа.

В последните години се наблюдава голям интерес към азиатския пазар. Многобройни предприятия от най-големия континент започват да откриват фирми на европейска и американска земя. За да бъдат посрещнати гостоприемно от страните домакини, те търсят поводи за размяна на идеи и сътрудничество посредством международни панаири и интересни събития. В периода 2005-2020 г. почти всеки месец у нас пристигат различни представители на Япония, Тайланд, Саудитска арабия, Узбекистан, Южна Корея, Азербайджан, с цел размяна на контакти, търсене на партньорства с родни фирми и обмисляне на бъдещи съвместни проекти. От 2013г. БТПП възлага на собственик на фирма със седалище в Китай да изпълнява функциите на регионален представител на Палатата в Шанхай. По този начин се спомага разширяването на възможностите на българските предприемачи, които са заинтересовани от китайския бизнес и получават възможността да установят ценни контакти с местни предприятия в източноазиатската страна. Освен това, с цел улеснение на китайските бизнесмени, уебстраницата на БТПП е в процес на разработване да бъде достъпна и на китайски език. С това действие наблюдаваме как с общи усилия и най-важното - с желание, дори бегло позната страна като България може да задълбочи търговско-икономическите си отношения с държава с гигантски БВП като Китай.

Друг аспект, който може да подобри условията на работа и като цяло трудовия процес е свързан с технологиите. Ежегодно Япония и Южна Корея представят своите нови роботи или технически устройства, които имат за цел улесняване на работата на персонала в едно предприятие. Благодарение на нашите добри отношения с тези страни, българските предприемачи имат възможност да се докоснат до най-новите свръхмодерни машини, които извършват без проблем човешката работа, и да помислят по какъв начин могат да инкорпорират някои от новите технологични тенденции в родния бизнес. В близко или далечно бъдеше повечето неизискващи специални умения работни действия като събиране на реколтата, обслужване в ресторантите и работа на информационни гишета, ще се извършва от хуманоидни роботи. Ние като част от това неизбежно бъдеще не трябва да отхвърляме навлизащите технологии, а точно обратното, да помислим по какъв начин те да са ни от полза.

Разбира се, не бива да се оставят на заден план и европроектите, които целят обединението на европейските нации за една обща кауза. Един от тях, в който участват БТПП и редица други сдружения е Good Wood, финансиран по програма на Европейския съюз. Целта на проекта е чрез укрепване на социалния диалог да се извършат   промени в производството и управлението в дървопреработвателния сектор.  Развитието на зелената икономика е сериозно предизвикателство, с което се сблъсква не само ЕС, но и целият свят. Следвайки поставените от Съюза идеи, проектът има за цел да запознава всички участници относно новите технологии в производството и преквалификацията на работниците и специалистите в мебелната индустрия. Това е изключително важно, тъй като в света, в който живеем, информацията се мени с космическа скорост и, ако един предприемач иска да бъде успешен трябва да бъде наясно с тенденциите и посоките, в които се развива неговата специалност. Партньорите, ангажирани с провеждането на обученията са Българската търговско-промишлена палата, Институтът Guglielmo Tagliacarne, Българската конфедерация на труда „Подкрепа”, Европейската конфедерация на предприятията в дървопреработването и Асоциацията на предприятията в областта на дървопреработването и производството на мебели на Португалия. Обединението на различни европейски организации зад това проучване ще допринесе за събирането на документи, свързани с политиките, представляващи интерес за социалните партньори и ще даде възможности за споделяне на ценен опит. Ще бъдат организирани работни посещения с цел споделяне на добри и успешни практики и, както вече е ясно – обединение на идеи. Проучването ще завърши с подготовка на документ (на италиански, български и английски език), който ще бъде разпространен на национално и европейско ниво с цел повишаване интереса към актуалните предизвикателства, с които се среща дървопреработвателният сектор. Документът ще представлява полезен инструмент за подпомагане на обучението и ще бъде в помощ на младите начинаещи в сферата на дървопреработката.

Перспективи за развитие на бизнес проекти и международно сътрудничество има не само при добре развитите европейски държави, но и при по-малките икономики, каквато е и родната. Поради дългия застой зад „Желязната завеса“ България и други, главно балкански страни, не са могли да претърпят развитие като останалите си западноевропейски съседки. След падането на режима се дава възможност на ограничавани и потиснати до момента държави, отварят им се „очите“ какво са пропуснали и колко всъщност са изостанали от държави като Германия, Италия и Великобритания. България и други балкански страни решават да вземат нещата в свои ръце и създават общи дружества и проекти, с които взаимно да се изправят на крака. Тази борба продължава и до ден днешен, тъй като темповете на развитие на останалите страни продължава да се покачват. БТПП е наясно с това и затова през 1994г. по нейна инициатива се основава Асоциацията на Балканските палати, чиято основна задача е да съдейства на фирмите от страните членки в развитието на техните двустранни и многостранни връзки и да спомага за либерализацията на търговията на Балканите чрез конкретни предложения към правителствата.

Търговията е процес, който обединява народите от векове. Още когато транспортът е бил само мит и придвижването от една точка до друга е отнемало седмици, хората са намирали възможност да обменят стоки, да запознават чуждоземците със своята култура и така да черпят много знания едни от други. Макар да сме изминали много път от тези времена и макар обществото да е на много по-високо ниво, търговията остава основен отрасъл, поддържащ стабилността на държавите. Освен икономически облаги, тя носи и етническа стойност, като дава възможност на хората да се докоснат до непознати за тях до този момент стоки, продукти и храни. Не са само един или два историческите примери, в които държави загърбват съвместните си конфликти и различия, за да може да поддържат добри търговски отношения. Именно затова търговските палати са много важна част от развитието на международното сътрудничество. Те са мостът между страните и са ключов елемент в изграждането на рентабилни и устойчиви бизнес връзки.

Национална търговско-банкова гимназия (гр. София)

Калина Захариева, 11 клас

==================================================================

Александра Димова, 11. К клас, НТБГ, гр. София

БТПП и еволюцията на предприемачеството в България

Какво е да си предприемач в България? Нека се опитаме да направим профил на едно такова лице. В линията на времето самата дума преприемач първо е използвана от французите за човек, който промотира и управлява театъра, следователно някой креативен и решителен.

Трябва си и доста смелост, която за щастие не липсва на българските представители в бизнеса. Средностатистически страх от провал усещат само 25.1% от населението, което е сравнително ниско, на фона на средно 33.0%. за всички общества, насочени към ефективност.[1]

Добре, някой смел , или пък смела? Жените на високи постове допринасят за еластичността на пазара, поради склонността на двата пола да виждат света около себе си същественно различно. Как се справят дамите в България? Засега броят на жени на лидерска позиция е незадоволителен. Министерството на икономиката работи по въпроса, една от основните мерки на плана за действие  "Предприемачество 2020 - България" е „разработване на стратегия за насърчаване на женското предприемачество, подкрепа за мрежа от жени предприемачи“ като част от област на действие №3 - "Укрепване на предприемаческата култура в Европа за растежа на едно ново поколение от предприемачи“. За насърчаването на професионалното развитие на жените в малкия и среден бизнес активно се грижи и „Съветът на жените в бизнеса в България”. Всяка година от 2014 насам, сдружението провежда  лидерска академия с цел информираност и висш професионализъм. Броят на успели предприемачки расте, но сравнително бавно и в ограничен брой сфери.

Способността на повечето представители на предприемачеството в България да запазват своя бизнес във времето и да го утвърждават е неоспорима.

За това се грижи Българската търговско-промишлена палата. Като цели да създава по-благоприятна среда за българското предприемачество, за да осигури неговото устойчиво и независимо развитие , като оптимизира съществуващите форми на гъвкава заетост и стимулира квалификацията и преквалификацията .

 За да се задържиш гъвкавостта е важно качество , но като държава, която не се класира високо в икономическите статистики, не е достатъчно да стоим на едно място . Българският предприемач освен  гъвкав, трябва да е и иновативен , за да напредваме. Този белег притежават малка група от съвременните български предприемачи.  Малка , но пък изявена и заразителна[2].

Най-голям прогрес страната прави по индикаторите за иновации и умения за стартиране на бизнес. Увеличават се и сферите на предприемачество, които са интересни за българите. С навлизането на новите технологии се разкрива един съвършено нов пазар на услуги, който предприемаческия нюх бързо намира. В комбинация от една от най-бързите интернет мрежи и високо ниво на техническа грамотност в последните години България се превръща в една от предпочитаните дестинации за програмни услуги в Източна Европа[3]. Във високотехнологичния свят, в който живеем, тази посока е доста благоприятна за българския бизнес.  Палатата също стимулира развитието в областта на технологиите, чрез анализи на работните пространства за интеграция на  колаборативни роботи или т.нар. коботи (роботизирани рамене, които наподобяват устройството и движенията на човешката ръка), за да извършват фини, повтарящи се или понякога опасни манипулации вместо работниците. Групата от иноватори се уголемява от млади представители, които скоро ще бъдат основна работна сила на държавата.

В тази посока БТПП планира да наложи  мерки, насочени към младите преприемачи, с които да приложат иновативните си идеи успешно в бизнеса. Преди да настъпят промени в бизнеса, първо трябва да настъпят такива в образованието. Едно от решенията, взети от палатата, е да разширят  възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на обучението. Срещата с предприеамчеството става във все по-ранна възраст, по формата на учебни модули. Като ученичка в Националната търговско-банкова гимназия смятам, че комуникацията с хора от бизнеса дава представи за динамиките на пазара и повече сигурност, че имаме реален шанс да успеем , както и възможност за тренировки „на сухо“ преди да се гмурнем сред акулите в бранша.

Младите хора с добро образование се стремят да се реализират по възможно най-добрия начин. Често най-логичния ход ни се струва емиграцията.

 Всеки амбициозен ученик е поощряван да запише висше образование в чужбина, „за да има бъдеще“. През последните години, обаче, отбелязваме сериозен напредък в тази насока. Вижданията на хората започват да се променят, появява се чувство за отговорност към бъдещето на дърважата и желание да  сме част от движещата сила към позитивна промяна. Чувствително расте броят на българите, които се завръщат в родината - около 4 пъти за периода 2012 - 2018 г. - показват статистически данни. Що се отнася за бъдещите зрелостници след бурните промени през 2020 г. не само в икономиката на държавата, но и в целия свят, картината за бъдещето ни се промени из основи. Дали заради многото време за размисъл , осигурено ни от вече до болка познатия вирус, или заради несигурността в стабилността на другите държави, за българите все по-удачен е вариантът да си стоят в родината. Това дава надежда, че моментния икономически трус може да се окаже перспектива за подем на държавата.

          След като имаме силен екип от опитни бизнесмени и бизнесдами, образовани младежи и киборги е време да помислим за средата, в която те ще работят. Обсъдихме тяхното работно място, но извън него съществува една също толкова важна среда, околната среда. Имаме огормна отговорност към природата, която търпеливо изчаква да се погрижим за нея, но как? Отговорът е развитие на кръговата икономика и ангажираността на предприемачеството към качеството на околната среда. Преведено на български това значи оптимизирано използване на ресурсите и увеличаване на повторната им употреба , ограничаване зависимостта от ресурси и намаляване на количеството на отпадъци, редуциране използването на пластмасови изделия за еднократна употреба. Българските потребителите се преориентират в търсенето си и все по-популярни стават зелените марки с внимателно отношение към природата.

          В еволюцията си предприемачеството е достигнало до една стабилна основа, в бъдеще предстои да надграждаме и да го правим креативно, смело и с желание. „Когато знаеш и разбираш, не се страхуваш от нищо и никого“ - Million dollar round table (Кръглата маса на милионерите).

===========================================================

Александър Александров  НТБГ

БТПП –125 години надежден партньор и източник на информация за предприемачите

          Всички знаем, че ако имаш собствен бизнес в нашата страна, си поставен на пиедестал в очите на хората, особено ако той е известен и успешен. Днес в България предприемачеството е мечтана дейност за много подрастващи – възможността да развият промишлена или търговска дейност в сектор по техен избор. Тези мечти в днешно време са постижими в голяма степен благодарение на 125-те години работа, които Българската търговско-промишлена палата е вложила в развитието на работодателите и бизнеса в страната. Създадена през 1895 година, асоциацията е първото подобно обединение на работодатели след Освобождението, учредена с цел защита и подкрепа на интересите на членовете си. Също така допринася за укрепване на международното икономическо сътрудничество. Но за да разберем как се е превърнала във всичко това, е много важно да разгледаме историята на БТПП.

          Чрез изследване на промените, настъпили в икономическия, политическия  и социалния сектор на държавата ни, можем да видим до каква степен Палатата е изпълнила своята първоначална цел. Чрез тях имаме възможността да си обясним защо БТПП работи по този начин днес, както и да видим евентуалното ѝ бъдещо развитие.

          Първите търговски камари, част от БТПП (Тогава известна под името Търговско-индустриална камара), в страната ни се появят през 1895г. след  приемането и влизането в сила на Закона за търговско-индустриалните камари. Те се намират в градовете София, Варна, Пловдив и Русе. Нуждата от подобни институции е наложена от необходимостта на българското стопанство да се разраства и развива. За сравнение, в  Ню Йорк първата камара се появява през 1768г. или 127 години преди тази в България. Самите организации са създадени по делото на местни търговци и промишленици, с цел общо сътрудничество и защита пред Държавата. Всъщност, това е и едно от първите изпитания за новосъздадените обединения, тъй като първоначално исканията им не са зачитани и някои камари са частично закрити през 1899г. Постепенно управляващите и бизнеса изглаждат различията си и днес си сътрудничат при приемането на нормативи, закони, мерки и др.

          Още от ранните си години БТПП е партньор номер едно за всички предприемачи. За по-опитните от тях се създават информационни бюра към регионалните камари, където се издава т.нар. “Търговски бюлетин”. Това е първият по рода си информационен канал, предназначен да доставя полезни новини, анализи и коментари за предстоящи промени в законодателен аспект. По този начин предприемачите - членове, чрез фирмите си, могат да бъдат информирани за нещата, които пряко ги засягат.

          За бъдещите предприемачи от Софийската камара създават първата професионална търговска гимназия, а по-късно  камари от други градове също сформират подобни учебни заведения. През 1913г. в Софийската търговска гимназия е открита тържествено първата учебна година, с помощта на учители, университетски преподаватели, общественици и предприемачи. Бюджетът, помещението, учебните програми и всички останали допълнителни разходи са изцяло покривани от Софийската камара. През 1943г. гимназията се разделя да две отделения  – девическо и мъжко. За наследник на девическата гимназия се счита Националната търговско-банкова гимназия, която до ден днешен обучава възпитаниците си по-най високите стандарти и ги подготвя за влизане в  света на реалния бизнес.

          По-напред в историята се създават фондова и стокова борса в София и по този начин се задава ефективен финансов инструментариум за предприемачите. Също така е преработен Законът за търговско-индустриалните камари, който вече предвижда правото да участват в създаването на всички закони, касаещи търговския живот в страната. През 1943 г. всички камари са обединени и национализирани във Върховна стопанска камара. Същата бива закрита пет години по-късно и дейността ѝ не остава наследена в рамките 4 години, когато се създава Българска търговска палата, по-късно преименувана на Българска търговско-промишлена палата. През 1977г. се издават вестник “Икономически новини от България” и списание “Българска външна търговия” от Палатата, въпреки занижения процент на предприемаческа дейност на територията на страната. След 1989г., при поредица политически революции в страната ни, БТПП е изправена пред огромна реформа, включваща създаването на регионални палати като отделни юридически лица и присъединяването в организации за международно икономическо сътрудничество.

          С навлизането на новите технологии, се разкриват и нови възможности организацията да осъществява права и обратна връзка с бизнеса. Още в зората на Интернет БТПП го разпознава като добро средство за разпространение на икономически новини. През  1998г. се създава и интернет страница на Палатата, където освен актуална информация за стопанските събития в страната,  се публикува класацията “ТОП 100” на водещите предприятия у нас по различни икономически и финансови показатели. Листата показва предприемаческата активност и стимулира българския бизнес.

В днешно време БТПП е неправителствена организация с доброволно членство. Една от целите ѝ е гарантиране на стабилността на държавно ниво за местни предприятия. Пример за тяхната инициатива е пакетът от мерки, който представят пред правителството с цел понижаване на ефекта на кризата, породена от COVID-19. Част от мерките включват въвеждане на нов вид платен годишен отпуск, опрощаване на наеми по време на карантина, данъчни облекчения и други.

Интересни цели на Палата са обучението на компетентен персонал чрез осъществяване на стажове в страната и чужбина, подтикване на фирмите да дигитализират възможно най-много аспекти от работата си и други. Тези цели се осъществяват чрез проекти, финансирани от европейски програми - “СКИЛС +”, “ДИВЕТ”, “SCOPE” и много други.

В бъдещ план организацията  поставя редица задачи за родните предприемачи. Стреми се към стабилно развитие на българската икономика, отстраняване на проблема с миграцията, с цел запазване на работната сила в България и повишаване на конкурентоспособността. Всичко това съответно ще доведе до развитие на предприемачеството, толкова важен аспект в стопанството на всяка съвременна държава. За да го постигне  до 2023 година,  Палатата ще работи усилено в няколко посоки. Една от тях е макроикономическата стабилност. В това направление ще се цели запазването на валутния борд до влизане в Еврозоната, поддържане нивото на данъчните ставки (включително за пропорционални данъци) и създаването на електронно правителство за по-лесна кореспонденция между държава, гражданин и бизнес.

Освен всички промени на законодателно ниво, в които Палатата смята да се включи, един от приоритетите е развитието на електронните канали за информация на институцията. Чрез подобряване качеството на информация през социалните мрежи, ще може да се разпространи до много бъдещи предприемачи, особено сред младите. Това ще допринесе за набиране на трафик на съществуващи платформи за информация в интернет като “ИНФОБИЗНЕС”.

Историята е показател за това, колко надежден партньор и източник на информация е Българската търговско-промишлена палата. През тези 125 години на автономно развитие, организацията успява да промени условията за предприемаческо развитие на територията на страната към по-добро, като се превръща в достоверен информационен източник. Организирайки проекти и семинари, Палатата гради бъдещето на бизнеса в настоящето. С нетърпение очакваме накъде ще ни поведат следващите 125 от екипа на сдружението, защото сме сигурни, че крайната дестинация ще си струва.

=========================================