Брюксел, 8 април 2025 г. – „Няма сигурност без енергийна сигурност.“ Така д-р Уилям Джилет, директор на енергийната програма на EASAC, обобщава доклада „Сигурност на устойчивите енергийни доставки“. Написан от експерти от националните академии на науките в Европа, той беше представен тази седмица. Най-голямата несигурност на Европа произтича от зависимостта ѝ от вноса на изкопаеми горива, главно нефт и газ. Тази зависимост излага континента на геополитически шантаж и го прави икономически уязвим. Единствено добре управляваният преход към устойчива местна енергия и иновативните технологии, произведени в Европа, могат да предложат сигурно и проспериращо бъдеще.
Нарастващите геополитически напрежения, съчетани със силната зависимост от вноса на горива, суровини и технологии, представляват все по-голяма заплаха за европейската енергийна сигурност. Превръщането на енергията в оръжие от страна на автократичните режими чрез прекъсване на търговията, физически атаки срещу инфраструктурата и нарастващ брой кибератаки увеличават не само риска от прекъсване на енергийните доставки в Европа, но и от цените на енергията. Високите и нестабилни цени на енергията намаляват доверието на инвеститорите, застрашават конкурентоспособността на европейските индустрии и водят до енергийна бедност за милиони уязвими европейски домакинства.
В отговор на заплахата: преход към енергетика в Европа
Нападението на Русия срещу Украйна се финансира от износа на изкопаеми горива, затова Европа трябва да спре да купува руска енергия. От 2022 г. насам ЕС направи много, за да придвижи този процес напред, като диверсифицира доставките си на газ и увеличи вноса на втечнен природен газ (ВПГ). Особено важно е обаче да не се прехвърля зависимостта от вноса на руски газ към зависимостта от вноса на ВПГ от друга трета държава, например САЩ, с всички свързани с това рискове.
В доклада се подчертава спешната необходимост от справяне с нарастващите заплахи за енергийната сигурност и се обяснява как това може да стане чрез ускоряване на прехода към устойчива енергия. „Зелената сделка“, последвана от неотдавнашната „Сделка за чиста индустрия“, са най-добрите оръжия на Европа в борбата за защита на нейния суверенитет. Енергията, произведена от вятър и слънце, не трябва да се внася“, подчертава проф. Паула Кивимаа от Финландия, съпредседател на работната група на EASAC. „Всяка инвестиция в устойчива енергия е инвестиция в нашата сигурност. Напротив, всяко евро, което изразходваме за внос на енергия, е евро, загубено за отбранителната ни способност.“
Основните препоръки на учените са:
- Енергийната ефективност и кръговата икономика намаляват търсенето, правят инфраструктурата по-устойчива и увеличават наличността на суровини.
- Отказът от изкопаеми горива и преминаването към устойчива енергия, включително възобновяем водород за промишлеността, намалява опасните зависимости, както и разходите, свързани с климатичните смущения и здравето.
- Децентрализираните енергийни системи укрепват местните общности и предприятия. Те също така повишават устойчивостта към саботаж и климатични въздействия.
- Разширяването на европейското производство на ключови технологии и системи за устойчива енергия – като слънчеви клетки, вятърни турбини и батерии – не само повишава сигурността, но и допринася за създаването на вътрешна стойност и стимулира икономическия растеж.
Кибертехнологии
В доклада се призовава ЕС да засили киберсигурността в енергийния сектор и да изисква извършването на оценки на киберриска както на оперативно, така и на административно равнище. Актът за киберсолидарност на ЕС и Актът за киберустойчивост са стъпки в правилната посока. Въпреки това, според авторите, ефективното им прилагане с цифровизацията на енергийните системи с цел киберсигурност ще бъде от решаващо значение.
Ново мислене за стратегическите ресурси, електрификацията и интеграцията на енергийния пазар
Учените смятат, че са необходими партньорства по веригите за доставка на ключови енергийни технологии и суровини. Преходът към отказ от изкопаеми горива ще доведе до масово увеличаване на електрификацията на сградите, промишлеността и транспорта, а това неизбежно ще изисква значително увеличаване на доставките на енергия от възобновяеми източници и на внедряването на технологии за крайно потребление на електрическа енергия. Поради това Европа трябва да осигури надеждни доставки на важни суровини, включително литий, кобалт и редкоземни елементи, които се използват при производството на тези технологии.
Също толкова важни са инвестициите в електроенергийната инфраструктура и гъвкавостта на мрежата чрез съхранение, междусистемни връзки (интерконектори) и реакция на търсенето с тарифи, зависещи от времето. Свързването на електроенергийния и топлофикационния сектор, заедно с пазарната интеграция, ще спомогне за намаляване на общите инвестиционни разходи за енергийния преход, както и на разходите и сигурността на бъдещите енергийни доставки.
Професор Клер Дюпон, съпредседател на работната група на EASAC, изисква: „Трябва да престанем да се съсредоточаваме върху вноса на горива и да мислим по-цялостно за енергийната система. За това са необходими не само технологии и суровини, но и, което е много важно, приемане от страна на гражданите и общностите. Те трябва да бъдат ангажирани и да извлекат икономически ползи, много повече в бъдеще.“
Доклад на EASAC: https://easac.eu/publications/details/security-of-sustainable-energy-supplies-1
Източник: БАН