Анализът проследява промените в законодателната уредба на пенсиите за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) за периода 2000-2012 г. Чрез набор от показатели са анализирани тенденциите в броя на изплащаните и новоотпуснатите пенсии за ОСВ, средната възраст и средната продължителност на получаване на лична пенсия за ОСВ, разходите за пенсии за ОСВ и др.
Анализът е фокусиран върху пенсиите за осигурителен стаж и възраст, които са основният вид пенсия, отпускана по българското законодателство, получава се от най-голям брой пенсионери и заема най-висок дял в разходите за пенсии на ДОО. Документът показва отражението на промените, касаещи достъпа до пенсия за осигурителен стаж и възраст върху динамиката в броя на този вид пенсии и разходите за тях за периода 2000-2012 г.
Броят на пенсионерите с пенсии за осигурителен стаж и възраст е намалял от около 2 млн. души в края на 2000 г. до около 1.7 млн. към 31 декември 2012 г. За сравнение за същия период броят на пенсионерите с инвалидни пенсии за общо заболяване е нараснал от 215 196 на 444 478.
Според данните на НОИ средната продължителност на получаване на една пенсия за осигурителен стаж и възраст се е увеличила от 16 г. и 5 месеца на 22 г. и 3 месеца между 2000 г. и 2012 г.
В заключителната част на анализа са направени следните изводи:
През анализирания период пенсионирането за осигурителен стаж и възраст и размерите на пенсиите по-осезаемо са обвързани с осигурителното участие, измерено чрез осигурителния доход и продължителността на стажа. С последователни действия в същата посока тази принципна връзка би могла да става по-тясна, с оглед не само на солидарността, но също и на справедливостта и устойчивостта на държавната пенсионна система.
Повишаването на законовата пенсионна възраст дава отражение върху средната възраст, на която лицата се пенсионират. Тя бележи покачване през последните години и благоприятства финансовото състояние на фонд “Пенсии” в дългосрочен хоризонт. Тази мярка обаче не е универсална и не може да се прилага непрекъснато.
На фона на трайно формиралия се и растящ дефицит във фонд „Пенсии“ на ДОО, като се има предвид пряката зависимост между повишената средна продължителност на периода на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст и разходите за пенсии, то възрастта за пенсиониране, съответно осигурителното участие, принципно може да се обвърже с продължителността на живота.
С приемственост и последователност на политиките и решенията в областта на пенсионното осигуряване, базирани върху практическото прилагане на актюерската наука и експертните становища, реформите могат да постигнат устойчивост на пенсионната система, сигурни пенсионни доходи и адекватност на пенсиите.
Анализът е публикуван на интернет страницата на НОИ – виж ТУК