БТПП: Повишаването на МРЗ през 2013 г. ще натовари допълнително бизнеса

На 11 февруари 2013 г. в Министерството на труда и социалната политика се проведе заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Обсъден бе Проект на постановление на Министерския съвет за реда и критериите за определяне и актуализиране размера на минималната работна заплата за страната. Документът  представя нов механизъм за определяне на МРЗ според редица нови критерии. Предлага се обвързване със  средната работна заплата за страната (като размерът да е от 35 до 55 на сто от нея), с прага на бедност, с инфлацията и производителността на труда. Точният й размер се предлага да се определя всяка година в срок до 30 ноември, като се планира да се индексира задължително при инфлация от 10 на сто.

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) не подкрепя посочения по-горе проект по следните съображения:

1. Минималната работна заплата (МРЗ) не е социална помощ, а финансова равностойност (престация) за положен труд.

Поради това МРЗ в България следва да бъде определена на база икономическите предпоставки в страната, определящи финансовата равностойност на положения труд. От тази гледна точка сравнителните данни между показателите за България и средните показатели на държавите от ЕС показват следното:

• По данни на ЕВРОСТАТ за 2011 г. България е на последно място сред държавите от ЕС по БВП на глава от населението в стандарти на покупателната способност (България=45, при ЕС27=100).
• И през второто тримесечие на 2012 г. в България се запазва изпреварващата тенденцията в увеличението на работната заплата в сравнение с другите държави от ЕС. Страната ни е на второ място по ръст на заплати - с 5,9% се увеличават възнагражденията за 1 отработен час  през второ тримесечие на 2012 г. спрямо второ тримесечие на 2011 г., при средното им нарастване от 1,9% в ЕС.

Икономическите резултати показват, че финансовата равностойност на труда (вкл. и на най-нискоквалифицирания труд, за който се получава МРЗ), не е пропорционална на производителността, респ. на ръста на БВП.

2. Независимо от преждеизложеното сравнителният анализ с другите европейски държави показва, че в преобладаващия брой от тях въобще не се нормира и прилага МРЗ, или най-малко – не се определя МРЗ, приложима за всички браншове. Справка в ЕВРОСТАТ ТУК

В по-голяма част от държавите в Европа правоотношенията, свързани с МРЗ/минималната часова ставка, са уредени по начин, различен от този в България.

Ако следва да се нормира по някакъв начин минималното трудово възнаграждение в България, то следва да се определи само минимална часова ставка и то различна за различните отрасли.

3. Ако въпреки всичко се възприеме подходът за нормиране на МРЗ от Министерски съвет, това следва да се направи по предварително утвърден механизъм, който да определя критериите/показателите, въз основа на които да се нормира МРЗ на база икономическите показатели в страната ни. Всеки друг подход, вкл. и определянето на база средни показатели на МРЗ в ЕС няма да бъде съобразен със стопанските условия в страната, респ. – ще има негативен икономически резултат.
    
4. В проучване през 2011 г. опасенията на членовете на БТПП, че при увеличение на МРЗ ще се доведе до увеличаване на безработицата или неформалната икономика намират израз в продължаващата негативната тенденция за заетостта: По данни на Евростат за второто тримесечие на 2012 г. България е на първо място по най-голям спад на заетостта с -1,3% спрямо предходното тримесечие.

Резултатите от проучването: 5,6% от работодателите приемат идеята за увеличаване на МРЗ, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а само 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% от работодателите не са съгласни с повишаването на МРЗ. Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на МРЗ трябва да е обвързано със съкращения - 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала. На въпроса към работодателите: «Ако има административно увеличение на МРЗ, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители», едва 10,4% отговорят положително. Останалите са против.  При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.

След последните две увеличения на МРЗ по данни от НСИ, броят на безработните се нарасна с над 67 хил. души (от 343 хил. през трето трим. на 2011 г. до 410 хил. през през второ трим. на 2012 г.).

Повишаването на МРЗ през 2013 г. ще натовари бизнеса допълнително, което ще наложи предприемането на мерки за неговото компенсиране.

В тази връзка БТПП настоя за оттегляне на проекта на постановление за реда за определяне на МРЗ, внесен за обсъждане в Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество. Към това предложение се присъединиха и останалите национално представени работодателски организации. На заседанието бе взето решение за оттегляне на законопроекта.