На пресконференция БТПП алармира за големия брой спрени и непреключени ревизионни производства

На пресконференция днес Палатата изрази загриженост относно проблема със забавяне приключването на около 1000 спрени и 2900 закъснели извън допустимите законови рамки, предвидени в чл. 114 от ДОПК, ревизионни производства.

Тодор Табаков, член на Изпълнителния съвет на БТПП и изтъкнат данъчен експерт, изложи същността на проблема.

§ 23 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД ДОПК императивно разпореди на органите по приходите да приключат до 31 май 2012 г. неприключилите към датата на влизането в сила на тази разпоредба ревизионни производства, сроковете по които, предвидени в чл. 114, ал. 1-3 ДОПК, по една или друга причина не са били спазени.

По данни на БТПП, в момента има около 2900 ревизионни производства, които не са приключили в рамките на определените в чл. 114 от ДОПК нормативни времеви граници. Същевременно, има около 1000 ревизионни производства, които са спрени на основание чл. 34 от ДОПК, преобладаващата част от които, също без основание.

Установяването на данъчно задължение на дружество или данъчен субект, който не е физическо лице в рамките на ревизионно производство по ДОПК, не може да бъде пречка за последващо установяване на наказателна отговорност. В повечето случаи, доказването на едно данъчно нарушение може да представлява основание за носене на наказателна отговорност. В практиката към този момент не съществуват случаи (а ако съществуват, те са ограничени и без съществен социален ефект), при които да се е наложило изменение или отмяна на данъчни задължения вследствие на влязла в сила присъда. Следователно, спирането на данъчни ревизии на основание чл. 34 от ДОПК само поради обстоятелството, че материалите са изпратени на прокуратурата, е изключително погрешна, противозаконна и подкопаваща устоите на системата на приходите практика.

Без основателни причини, без акт или санкция на органите прокуратурата, са спрени редица ревизионни производства, материалите по които са изпратени на органите на прокуратурата, за проверка дали съответните данъчно задължени и други носещи отговорност по закон лица не са извършили престъпление във връзка с данъчни и социално-осигурителни задължения.

Тези производства остават спрени за продължителен период от време, без ефективно да се предприети каквито и да било мерки от прокуратурата за повдигане на обвинение и търсене на наказателна отговорност от съответните лица.

Материалите по преобладаващия брой проверки се изпращат несистематизирани, и това не помага на органите на прокуратурата да изпълнят качествено и експедитивно задълженията си, вменени им от закона. Органите, които могат да формулират най-добре основанията, поради които един данъчен субект или задължено лице следва да носи отговорност, са органите по приходите. Техният анализ трябва да предшества, а не да бъде функция от анализа на прокурорските органи. Когато това не се прави, а тежестта се прехвърля върху прокуратурата, губи държавата. Междувременно, отдалечаването чрез спиране на конкретните ревизионни производства от периодите, в които съответните събития са настъпили, не спомагат за точното и навременно установяване на публичните задължения. Отново губи държавата.

Има сериозни основания да се счита, че чрез спирането на ревизии и изпращането на материалите в прокуратурата се създават данъчни предимства на определени лица от сивата икономика, чиито нарушения биха били установени при извършването на насрещни проверки в рамките на ревизионни производства, ако тези производства не бяха спрени.

§ 23 от ПЗР към ДОПК, в сила от 1 януари 2012 г. е насочен и срещу тези негативни последици. Същевременно, НАП се стреми всячески да блокира изпълнението на § 23 по отношение на спрените без основание ревизионни производства, като твърди, макар и неофициално, че спрените ревизионни производства не се включват в обхвата на 5 23. Разпоредбата обаче не прави разлика между спрени или просто забавени ревизионни производства, когато са надхвърлени приетите в чл. 114 от ДОПК рамки, в които производството следва да бъде завършено. Считаме, че с § 23 от ПЗР към ДОПК законодателят е изразил волята си да бъдат приключени всички излезли извън определените времеви рамки ревизионни производства.

Освен това, за да се гарантира правната сигурност, да се ограничи произвола на приходната администрация при прилагането на чл. 34 ДОПК и да се осигури по-висока събираемост чрез завършването на неоснователно и незаконосъобразно затлачени ревизионни производства, БТПП предлага да се въведе съдебен контрол върху спирането на ревизионните производства,  включително и правото на прокуратурата да протестира такива актове на спиране, които са свързани с прехвърляне на камари от документи от приходната администрация към прокуратурата, без да има основание за това и без да са налице достатъчно данни за разпореждане образуването на досъдебно производство.

Тази мярка ще допринесе за внасянето на повече дисциплина в органите на приходната администрация, и ще ги лиши от възможността под претекст, че се извършва проверка за евентуално извършено престъпление от прокуратурата, да спират без основание и за неопределен период от време, законно образувани ревизионни производства. При условията на чл. 34 ДОПК, понастоящем органите на приходната администрация хипотетично могат да направят това във всяко едно ревизионно производство, без дори да са сондирали мнението на прокуратурата, без да получат от нея обратна информация и дори без да се интересуват какво е движението на така прехвърлената преписка в бъдеще.

Този произвол трябва да бъде на първо време ограничен, а впоследствие и изкоренен изцяло. В последна сметка това е в интерес и на приходната администрация.

В заключение, Тодор Табаков отбеляза:

1. Приходната администрация се готви да не изпълни разпоредбата на § 23 от ПЗР на ДОПК и да оспорва приложимостта на тази разпоредба за спрени от години и без основание ревизионни производства под претекст, че се проверява извършването на престъпления, които в повечето случаи нямат никакъв или имат само ограничен ефект върху резултата от ревизионните производства;

2. Като резултат от невъзможността да приключат производствата до 31 май 2012 г., очакваме редица ревизионни актове да бъдат антидатирани, за да се спази, поне за една част от производствата, и поне формално, предвидения в закона срок. Това означава, че редица актове, които ще бъдат издадени на дата 31 май 2012 г., ще бъдат връчвани на данъчно задължените лица дълъг период от време след изтичане на срока.

3. Броят на висящите ревизионни производства, които не се придвижват без основание, определя изключителната сериозност на въпроса, особено в периода на продължаващата финансова и икономическа криза и свързаната с това стагнация и спад в бюджетните постъпления от публични вземания;

4. Въвеждането на съдебен контрол върху актовете за спиране на ревизионни производства е мярка, която ще има изключително важно значение за постепенното ограничаване и в последна сметка елиминирането на произвола на приходната администрация при решаването кои производства да бъдат спрени и кои не.