Първоначалната форма на функциониране на електроенергийния пазар в България е установена на базата на бизнесмодела "Единствен купувач". В съответствие с процеса на либерализация, вътрешният електроенергиен пазар бе изграден върху модела на двустранни договори с балансиращ пазар. Сега съществуват два паралелно опериращи сегмента на електроенергийния пазар – регулиран и свободен. С времето, делът на свободния пазар се увеличава. Това каза зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Валентин Николов по време на участието си във Виенските икономически разговори и дискусиите за либерализация на енергийните пазари.
Ефективното функциониране на вътрешния енергиен пазар е една от ключовите предпоставки за гарантиране сигурността на енергийните доставки в Европа, подчерта Николов. Либерализацията на енергийните пазари в България следва напълно изискванията на законодателството на ЕС.
Зам.-министър Николов припомни, че от 1 юли 2007 г. българският пазар на електрическа енергия е напълно либерализиран и всеки потребител има законово право на избор на доставчик и на свободен и равнопоставен достъп до мрежата за пренос на електрическа енергия до мястото на потребление. Въведен е пазарен модел, основан на регулиран достъп на трета страна до мрежата, при който сделките се осъществяват чрез директни двустранни договори между производители или търговци и потребители. С проекта за изменение на Закона за енергетиката ще бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Третия либерализационен пакет на Европейската комисия, каза Николов.
По темата за либерализацията и развитието на енергийните пазари виждане представи и Йорг Золфелнер, регионален мениджър, EVN България, член на Виенски икономически форум. Той се спря на опита на фирмата на българския пазар и подчерта, че в България е налице една от най-ниските цени за добив на енергия. В заключение той защити тезата, че колкото по-малко е либерализиран пазарът на енергия, толкова по-солидна е нуждата от изрядна нормативна база.
За икономията на ел. енергия в бита и индустрията, както и за политиките на Европейския съюз в тази насока говори проф. д-р Весна Борозан, Университет Св. Св. Кирил и Методий, Скопие, Македония, член на ECEE, партньор на Виенски икономически форум.
Очакваме австрийските инвеститори да проявят интерес към концесиите, които подготвяме на българските пристанища на река Дунав. Това каза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски по време на форума.
„Привличането на чуждестранни инвестиции е сред основните приоритети на нашето правителство” каза още министър Московски. „Крайната ни цел е България да притежава модерен и конкурентоспособен транспортен сектор. Където е възможно ние работим активно за усвояване на европейските фондове, но където не са предвидени средства за развитие на обектите, трябва да намерим друг начин за финансиране. Такъв механизъм е публично-частното партньорство и по-конкретно концесиите”, допълни той.
По думите му това е добра алтернатива, особено за българските летища и пристанища, която гарантира дългосрочно сътрудничество, като същевременно държавата запазва собствеността си. „Представяме нашите обекти на всяка среща с международно участие и към този момент наистина големи инвеститори са проявявали интерес към тях”, каза Ивайло Московски.
Като пример министър Московски посочи катарския интерес към летище Балчик и добави: „Имаме всички основания да се надяваме, че той ще доведе до дългосрочно сътрудничество, което ще превърне Балчик в аеропорт от национално и регионално значение”.
Свободното движение на работници в ЕС не води до негативни ефекти на пазарите на труда, каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов по време на обсъжданията. Той подчерта, че мобилността на работната сила в рамките на ЕС е една от най-големите ценности на Европейската общност.
Министър Младенов съобщи, че 17 държави-членки на ЕС са отворили пазарите си за български работници. Той допълни, че еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното включване Ласло Андор е изискал допълнителни мотиви от страните-членки, които все още не са отворили пазарите си за български работници.
Министър Младенов очерта политиките на България, свързани с либерализацията на трудовия пазар и мобилността на работната сила. Той акцентира върху подписаното трипартитно споразумение между България, Гърция и Румъния за съвместен контрол от инспекциите по труда на трите държави за гарантиране правата на работниците и борбата срещу нелоялната конкуренция.
Д-р Михаел Ангерер, ръководител на Търговската служба към Посолството на Австрия у нас, направи положителна оценка на българския пазар въз основа на опита на австрийските инвеститори в България. Той отбеляза, че законодателният процес в България е твърде динамичен – приемат се закони и скоро след това се променят. Това е фактор който пречи на привличането на инвестиции.
В резултат от разговорите между председателя на БТПП Цветан Симеонов и Ерхард Бусек, председател на Виенския икономически форум, бе договорено провеждането на среща между България, Румъния и Сърбия през есента на 2012 г. с цел активиране приложението на възможностите на Дунавската стратегия.