Дискусия за промените в Закона за Сребърния фонд

От ключово значение е да се изясни кога активите на Сребърния фонд ще се считат за част от фискален резерв и кога не - заяви г-н Тодор Табаков, член на УС на Сребърния фонд и член на Изпълнителния съвет на БТПП. Той бе сред участниците в кръгла маса, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България и посветена на предложенията за промени в закона за Сребърния фонд. Във връзка с изказването на г-н Георги Ангелов – главен икономист на „Отворено общество”, че ако паричните средства се използват за закупуване на ДЦК, с тяхната равностойност ще бъде намален фискалния резерв, той контрира, че трябва много внимателно да се прецени, с оглед на невъзможността средствата от фонда да се използват за целеви трансфери към бюджета на ДОО до 2018 г., дали в действителност, както г-н Ангелов твърди, закупените ДКЦ няма да бъдат считани като актив. Според Табаков, по правилата на Евростат финансовите активи, независимо от конкретния им вид, ще бъдат отчитани като актив до момента, в който могат да се използват за извършването на целеви трансфери към бюджета на ДОО. Въпросът е много важен, защото ако се изключат от резерва, това би ударило директно по кредитния рейтинг на страната – акцентира Табаков.

Той опроверга твърденията на бившите вицепремиери Николай Василев и Лидия Шулева, че в момента доходността е задоволителна – през последните два месеца на 2011 г. доходността по срочните депозити е била практически нулева, и именно затова паричните  средства в момента се държат по разплащателна сметка в БНБ, където все пак се генерира доходност, макар и крайно незадоволителна, заяви представителят на ръководството на БТПП.

Той подчерта, че при създаването на един закон не бива да се изхожда от презумпцията за лошо управление на фонда. По-добре е да дискутираме дали правната рамка, която се създава, е добра, заяви още Табаков. Ако бъде прието, че фондът ще се управлява като инвестиционна банка, е крещяща нуждата от създаване на високопрофесионално звено, допълни той и постави акцент на нуждата да се предвиди УС на фонда да може да взима своите решения и неприсъствено.

Г-жа Боряна Пенчева, заместник финансов министър, заяви, че аргументите на държавата да разреши парите на Сребърния фонд да се инвестират в български ценни книжа и в акции на български дружества, търгувани на борсата, е постигане на по-висока доходност при минимален риск. По думите на зам.-министър Пенчева, въпреки че има положителна номинална доходност, всяка година се реализират загуби от инфлационно обезценяване на парите във фонда. В последните години това обезценяване е между 1,1 и 5,3 на сто или средно годишно около 42 млн. лв. се губят заради инфлационната обезценка, каза Пенчева.

От своя страна г-жа Шулева заяви, че за да може да изпълнява функциите си, Сребърният фонд трябва да разполага с между 7 и 10 млрд. лв. и преди да събере такива средства ще е абсурд той да бъде гарант за стабилността на пенсионната система.

"Ако се приеме, че създаването на този фонд  се е състояло, той ще играе много по-голяма роля, ако стои във фискалния резерв и поддържа стабилността в страната, вместо да се правят упражнения по инвестиции с него", аргументира се тя.

Преди да се приемат от правителството, промените в закона за Сребърния фонд ще се разгледат и на заседание на Националния съвет по тристранно сътрудничество.