Нехайството на държавата за висшето образование

Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика

През последните десетилетия организацията на образованието в България го поставя в ситуацията на самоцел. Нито средното, нито професионалното, нито висшето образование са обвързани с търсенето на работна сила и необходимите знания и умения за пазара на труда. Образователните степени са подготовка за по-високата степен, но в нито един момент не се обръща внимание на реализацията. Професионалното ориентиране в училищата липсва, дуалното образование се появи наскоро и настъпва с плахи стъпки, стажовете в университетите се изпълняват формално (достатъчна е бележка от работодател), икономическата активност на младежите е на критични нива, а недостигът на работна сила със специфични умения достига рекордни нива.

Проблемите с реализацията на висшистите отново е в светлината на прожекторите в новия доклад на Сметната палата „Мониторинг на реализацията и миграцията на завършилите висше образование“ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 година. Докладът е изключително критичен и продължава да показва нехайството на държавата по отношението на качеството и приложението на висшето образование в България.

Като за начало трябва да се посочи, че политическата криза в страната през последните години се отразява и върху прилаганите политики, и върху икономиката като цяло. Това наблюдаваме и в системата на образованието. Новият закон за училищното образование, за чието приемане се настояваше многократно и от Европейската комисия, няколко пъти се писа от различни, бързо сменящи се правителства, а приемането му беше отложено с няколко години. Отговорните за наблюдението на реализацията на висшистите също се сменят постоянно. Само за трите години на одита от страна на Сметната палата се сменят шестима министри на образованието и петима министри на труда.

В тази ситуация на политическата сцена и затвърдената липса на връзка между висшето образование и пазара на труда, Сметната палата прави следните оценки и изводи за мониторинга на реализацията и миграцията на висшистите:

• Редица документи на европейско и национални ниво посочват необходимостта от събиране на информация за реализацията на завършилите висшисти. В същото време в България няма предвидени разпоредби за определяне на ред и отговорности по събиране, систематизиране, анализ и оценка на информацията за завършилите висше образование.
• Информацията от висшите училища невинаги е достатъчно надеждна, навременна и изчерпателна, а методите за събирането ѝ са често субективни. Причината е, че държавните университети нямат стимул да събират тези данни. Потребител на информацията е Националната агенция за акредитация, но при оценяването на висшите училища проследяването на реализацията има относително ниска тежест.
• Рейтинговата система за висшите училища в България дава най-надеждната информация за реализацията на висшистите, но данните и прогнозите от нея не се използват при формирането на политики. Една от целите на системата е и да подпомага учениците да направят информиран избор за бъдещата си реализация, но Сметната палата разкрива, че тя не се използва и не е популяризирана от отговорните институции. 87% от учениците не са я използвали, а 70% от учениците дори не знаят за съществуването на системата.
• Държавната политика за управление на миграционните процеси сред завършилите висше образование е насочена в две основни направления – привличане на българските емигранти и привличане на висококвалифицирани имигранти и е формулирана в няколко стратегически документа. Политиките са твърде общи и не са определени механизми за тяхното изпълнение. Не са изградени системи за проследяване и събиране на информация за миграцията на завършилите висше образование, което не позволява провеждането на адекватна политика за влияние стимулите за миграция на висококвалифицираните кадри.
• Министерството на труда и социалната политика не изпълнява регламентираната си функция за сътрудничество с властите на други държави, които отговарят за наблюдението на условията за наемане на работа, чрез обмен на информация за наетите българи в съответната държава и наетите граждани на тази държава в България. В резултат на това страната ни не разполага с информация за българските граждани, работещи извън територията ѝ.

Като цяло докладът показва пълната липса на заинтересованост на държавните органи и на държавните университети за това какво се случва с висшистите, какво е качеството на образованието и дали образованието отговаря на потребностите на пазара на труда. Нехайството е разбираемо, стимулите липсват, а икономическата логика продължава да е изтласкана от сфера, в която всички имат интерес да присъства.