МТК: Потребителите на облачни услуги трябва да отчитат и рисковете за сигурността на данните

Като член на Международната търговска камара (МТК), Българската търговско-промишлена палата получи становище на Комисията по дигитална икономика към МТК, изготвено относно Позицията на бизнеса към регулативните аспекти на облачните услуги.

„Облачните“ услуги (cloud computing) дават възможността почти безкрайни софтуерни и хардуерни ресурси да бъдат налични и достъпни при поискване, с което се елиминира потребността те да бъдат купувани, т.е. чрез тях се спестяват пари. Услугите са достъпни за ползване веднага, като по този начин се пести време. Компаниите могат да започнат с поръчка на малко ресурси и да ги увеличават според потребностите (pay as you grow). „Облакът“ повишава гъвкавостта на фирмата, защото дава възможност да се плащат само консумирани ресурси за избран от клиентите времеви период.

Основните положения в становището на МТК са:

• облачните услуги се развиват постоянно, благодарение на еволюцията на технологиите;
• изграждането на доверие у потребителя на облачна услуга е ключов момент;
• рисковете за бизнеса и потребителите при използването на този вид услуги не са нещо ново;
• отделните правителства трябва да се насърчават да използват наличните регулативни норми и рамки за повишаване нивото на доверие и защита на пазара на облачни услуги.

Становището включва: сигурност на личните данни, конфиденциалност, уреждане на съдебни спорове и достъп при разследване, специфични секторни правила за аутсорсинг.

Според МТК при правилно отчитане на тези рискове и решения в контекста на облачната услуга, потребителят може да взима подходящи и информирани решения. В същото време, правителствата трябва да се насърчават да използват правата, предоставени им от закона, в областите договаряне с потребителя, стандарти за реклама и търговия, запазването на данните за подсигуряване достоверност на облачния пазар и избягване на измами от нелоялни доставчици на облачни услуги.

Пълния текст на становището ще намерите тук.

Облачните услуги са революция в интернет, която може да е едно от решенията за увеличаването на растежа на европейската икономика след кризата и ще гарантира заетост на хиляди граждани. Те са изключителна възможност за поевтиняване на разходите на средния и дребен бизнес и за намаляване на издръжката на публичната администрация във времена, в които обществените разходи навсякъде се ограничават, за да се компенсират последствията от рецесията и забавеното икономическо развитие в Европа.
За да се гарантира защита на данните в облака, трябва да се върви към сключване на международни споразумения, в които да се уточнят правата и отговорностите на потребителите, на доставчиците и на собствениците на облачните услуги.

По данни на Европейската комисия до 2015 г. приносът на облачните услуги към европейската икономика ще достигне 177 милиарда евро годишно. Това ще позволи създаването на почти половин милион нови работни места. Очакванията са, че благодарение на развитието на тези услуги в Европа в близките 5 години ще се създадат 400 нови компании, които ще могат да наемат достатъчно персонал, за да свалят с 0,5 на сто рекордно високата безработица в ЕС.

Ползите от облачните услуги, които се използват най-вече за складиране на данни, като платформа за разработване на приложения и продукти и за инфраструктура, са свързани предимно със свиване на разходите за купуване хардуер и софтуер и други капиталови инвестиции, за консумативи и електричество, оптимизира се организацията на работа и се подобряват възможностите за бизнес партньорство. Предимствата на облачните технологии освен непосредствено облачните услуги, имат най-голям потенциал в хотелиерството и търговията на дребно, следвани от банковия сектор и финансовите услуги.

Напоследък компаниите се надпреварват да добавят към портфолиото си облачни услуги от различно естество.

Консорциум от водещи европейски технологични компании работи по създаване на европейска платформа за облачни услуги, която ще се използва от три от най-големите европейски центрове за изследвания - Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), Европейската космическа агенция ( ESA) и Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL).