Най-логичната стъпка за енергиен преход: реализиране на потенциала за вятърната енергия в България
Вятърните електроцентрали се характеризират с висок коефициент на полезно действие и устойчивост на производството на сезонни колебания, което води до сравнително ниска себестойност на електроенергията. Проектите за вятърна енергия могат да се реализират на по-малка площ и да се съчетават с други селскостопански или икономически дейности. Вятърната енергия може да изиграе решаваща роля за стабилизиране на електропреносната мрежа в периоди на по-ограничено слънцегреене, а в периоди на свръхпроизводство на електроенергия, излишната енергия може да се пренасочи за производството на водород, използван в промишлеността. Бавното осъществяване на вятърни енергийни проекти в България е резултат преди всичко на различни управленски дефицити, като чести и непоследователни промени в нормативната уредба, технически и административни пречки пред включването в електропреносната мрежа, противопоставянето от страна на местните общности, конфликти, свързани със земеползването и ограниченията на околната среда, както и цялостната липса на политически ангажимент за ускоряване на инвестициите в сектора.
На кръгла маса „Разгръщане на потенциала на вятърната енергия на сушата в България“, състояла се на 26 септември в София, беше представен анализ, разработен от Центъра за изследване на демокрацията съвместно с Австрийския технологичен институт във Виена. Той представлява кратък преглед на подробна оценка, ръководена от Австрийския технологичен институт, на технически постижимия потенциал за вятърна енергия на сушата и в морските пространства на България. В него се посочват и основните мерки, необходими за оползотворяването на този потенциал, като същевременно се гарантира сигурността на електроснабдяването при спазването на най-строгите стандарти за земеползването, опазването на околната среда и биоразнообразието.
Анализът установява, че между 40 и 42 гигавата вятърна мощност може да бъде инсталирана на сушата. В районите с най-голям потенциал за вятърна енергия могат да бъдат инсталирани до 10 гигавата мощност. Тези райони са Добрич, Варна, Шумен и Разград.
Анализът показва още, че потенциалът на офшорния вятър е 176 гигавата. Според оценката близо 35 процента от крайбрежната зона в България се счита подходяща за разполагане на вятърни генератори. Близо 4 гигавата могат да бъдат инсталирани в зони с плитки води, които са до 40 метра дълбочина, а 28 гигавата в тези между 40 и 80 метра дълбочина в морето. Има потенциал и за развитието на плаващи платформи.
Линк към анализа (на англ. ез.) тук