Настоящият анализ представя първото по рода си изследване в България на местните мултипликатори на работни места. Те измерват общото увеличение в местната заетост в резултат на добавянето на едно работно място на местния пазар на труд. С оглед на големите и трайни дисбаланси в нивото на заетост и икономическа активност на територията на страната (в повече от половината от общините в България заетостта е около или под 50 на сто, сочат данните на Агенцията по заетостта) стойностите на тези мултипликатори са от ключово значение за прилагането на ефективни мерки за регионално икономическо развитие.
За изчисляване на местните мултипликатори авторите използват методология, която позволява по-достоверно изолиране на причинно-следствените ефекти от промените в местното търсене на работна сила.
Според избраната методология, средният местен мултипликатор за българските общини е от порядъка на 1.3. Следователно средно за страната увеличение на търсенето на пазара на труд с 10 работни места в дадена община води до увеличение на местната заетост с 13 работни места. За по-големите общини мултипликаторите са по-високи - от 1.5 до 2, но със съществени разлики между общините в тази група. При тях увеличение в търсенето с 10 работни места води до увеличение на заетостта с 15 до 20 работни места.
Наблюдават се и по-високи мултипликатори в области с по-ниски нива на заетост и на икономическа активност, докато измерените мултипликатори за София и областта са сравнително ниски. Това може да се дължи на по-напрегнатия трудов и жилищен пазар в столицата в сравнение с по-малки градове, което от своя страна води до по-ограничена абсорбция на положителни шокове на търсенето на работна сила.
Изчислените мултипликатори за България показват, че провеждането на икономически политики, насочени към намаляване на регионалните дисбаланси, може да допринесе за увеличаването на заетостта и икономическата активност в страната. Следователно основна препоръка в анализа е следването на регионализирана стратегия за икономическо развитие на базата на различията в местните мултипликатори в страната.
Наблюдават се и по-високи мултипликатори в области с по-ниски нива на заетост и на икономическа активност, докато измерените мултипликатори за София и областта са сравнително ниски. Това може да се дължи на по-напрегнатия трудов и жилищен пазар в столицата в сравнение с по-малки градове, което от своя страна води до по-ограничена абсорбция на положителни шокове на търсенето на работна сила.
Изчислените мултипликатори за България показват, че провеждането на икономически политики, насочени към намаляване на регионалните дисбаланси, може да допринесе за увеличаването на заетостта и икономическата активност в страната. Следователно основна препоръка в анализа е следването на регионализирана стратегия за икономическо развитие на базата на различията в местните мултипликатори в страната.
Българската икономика се характеризира със сериозни и задълбочаващи се регионални икономически неравенства.