“В конфликти и бедствия, защитавайте децата от детски труд!” Това е апелът на Международната организация по труда по повод Световния ден срещу детския труд. На 12 юни за петнадесети път световната общественост отбелязва този ден, като насочва вниманието към конкретни проблеми, застрашаващи децата от трудова експлоатация. Тази година от МОТ обръщат внимание върху риска непълнолетните да бъдат въвлечени в трудова дейност в резултат на военни конфликти и бедствията, които водят до намаляване на работната сила в държавите, в които има такива.
Според данните на МОТ над 1.5 млрд. души живеят в държави, в които конфликти, насилие и нестабилност оказват негативно влияние върху качеството на живота. В тези райони живеят значителна част от 168-те млн. деца, заети с детски труд. Засегнати от бедствия всяка година са около 200 млн. души, като 1/3 от тях са деца. Организацията на обединените нации обръща внимание, че над 50 милиона деца са били изселени от домовете си в резултат на конфликти, бедност и промените в климата, а още милиони са изправени пред неописуемо насилие в техните общности.
Опустошителният ефект на конфликтите и бедствията нарушава основните човешки права, принуждава семействата да напускат родното място, децата се отделят от своите приятели, търсенето на дом в други държави поражда несигурност и безпокойство, отбелязват от МОТ. В Стратегията на Съвета на Европа за правата на детето (2016-2020) се посочва, че децата в миграция са едни от най-уязвимите групи в Европа в наши дни. Достъпът на тези деца до образование, социални и здравни услуги е ограничен. Правата им, независимо от това дали са придружавани от своите родители, или не, са пренебрегвани и са изложени на голям риск от трафик и експлоатация, и биват тласкани към детски труд.
Република България е страна по Конвенцията за правата на детето на ООН. Според чл. 39 от нея “държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки за подпомагане на физическото и психическото възстановяване и социална реинтеграция на дете, жертва на всякаква форма на липса на грижи, експлоатация или злоупотреба, изтезания или каквато и да е друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или на въоръжен конфликт. Това възстановяване или реинтеграция се извършва в среда, благоприятстваща укрепването на здравето, самоуважението и достойнството на детето.” Принцип 9 от Декларацията за правата на детето (1959 г.) забранява допускането на детето до работа преди достигането на необходимата минимална възраст, както и извършването на каквато и да е дейност, която би могла да навреди на неговото здраве и развитие. Конвенция № 138 на МОТ ясно посочва, че минималната възраст за започване на работа „не трябва да бъде по-малка от възрастта на завършване на задължителното образование, във всеки случай не трябва да бъде по-малка от 15 години.”
България е една от държавите, в които има определена една и съща минимална възраст - 16 г., за задължително обучение, регламентирано в Конституцията, и за започване на работа според Кодекса на труда. Специално се отбелязва в Кодекса, че наемането на лица, ненавършили 16 г., е забранено, но са предвидени и изключения, които се отнасят основно за даровити деца, участващи в кино продукции, театрални постановки, музикални състави.
България е предвидила още една защита срещу експлоатацията на детски труд - наемането на непълнолетни без разрешение от Инспекцията се квалифицира като престъпление. За всяко установено нарушение се уведомява прокуратурата и започва наказателно производство. През 2016 г. са констатирани 99 нарушения, свързани с приемане на работа на непълнолетни лица без разрешение от Инспекцията по труда, докато през 2015 г. техният брой е 48. Традиционно, най-много от тези нарушения са констатирани в икономически дейности: „Ресторантьорство” и „Търговия на дребно”.
Поисканите от работодателите разрешения за наемане на непълнолетни лица през 2016 г. са 5283 бр., като ръстът им е почти двоен спрямо 2015 г., когато исканията са били 2700 бр. Дадените през м.г. разрешения са 5009 бр., като 90 от тях са за наемане на работа на лица до 16 години. За първите пет месеца на 2017 г. в ИА ГИТ са постъпили 1232 искания за разрешения за работа на непълнолетни лица, дадени са 993 бр., от които 24 за лица, ненавършили 16 г. За сравнение за същия период на 2016 г. исканията са били 734. Най-често непълнолетни се наемат за извършване на дейности в хотелиерството, ресторантьорството и търговията през дългата лятна ваканция.
При всяка проверка инспекторите по труда упражняват и контрол върху наемането на лица, ненавършили 18 г. Работните места, на които се наемат те, се проверяват на място, за да се установи, че условията на труд не създават риск за тяхното здраве. Част от Наредба №6 за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години“ са неизчерпателни списъци на работите, забранени за лица от 15 до 16 г. и за ненавършили 18 години. За тях е забранен тежкият физически труд, работа, свързана с въздействие на физични, химични и биологични агенти и др. Затова и едно от основанията за отказ на разрешение е липсата на измервания на факторите на работната среда за обекта, където би трябвало да работи непълнолетното лице.
Информация за цялата процедура по издаване на разрешенията за наемане на лица, ненавършили 18 г., е описана в сайта на ИА ГИТ, в секцията Административно обслужване, рубрика „Административни услуги“, подрубрика „Разрешителни режими“ http://www.gli.government.bg/page.php?c=112&d=313. Реално от работодателя се изискват документи, каквито той би трябвало да осигури, независимо дали на работното място ще полага труд непълнолетно лице или пълнолетно.
Източник: Главна инспекция по труда
