Обмитяване на пресни плодове и зеленчуци в ЕС

Агенция „Митници” публикува информация относно Правилата за внос (допускане за свободно обращение) на пресни плодове и зеленчуци в Европейския съюз. Те са уредени в множество регламенти, които са директно приложими за България от датата на присъединяването ни към ЕС. Най-важните регламенти за сектора са Регламент (ЕО) № 1234/2007 г. на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти и Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци.
Съгласно разпоредбите на горепосочените регламенти, при допускане за свободно обращение на пресни плодове и зеленчуци според обстоятелствата за конкретната стока към определена дата (сезон, пазарна ситуация) е възможно да възникнат задължения за заплащане на базово мито (1), допълнително мито (2) и евентуално обезпечение (3).
(1) Базово мито
Базовото мито при внос на домати (нека използваме тази стока за пример) е от смесен тип, тъй като се състои от два компонента:
(а) адвалорно мито (ad valorem), което се изчислява като процент от митническата стойност. Принципът е, че колкото е по-голяма митническата стойност, толкова е по-голямо дължимото базово мито
(б) специфично мито – посочено е като евро/100 кг. При него зависимостта е обратнопропорционална. Колкото е по-голяма митническата стойност, толкова то е по-малко.
Пример: На 20.05.2013 г. се внасят домати (код по КН – 0702 00 00)
– ако входната цена е 60 евро/100 кг.– митото ще е 14,4 % + 29,8 евро/100 кг.
- ако входната цена е 70 евро/100 кг. – митото ще е 14,4 % + 2,9 евро/100 кг.
- ако входната цена е 80 евро/100 кг – митото ще е 14,4 %
Специфичното мито е със сезонен характер и се променя периодично. Специфичното мито е равно на 0 евро/100 кг., когато входната цена на доматите е, както следва:
- в периода от 1 януари до 31 март - по-висока от 84,6 евро/100 кг.;
- в периода от 1 до 30 април - по-висока от 112,6 евро/100 кг.;
- в периода от 1 май до 31 май - по-висока от 72,6 евро/100 кг.;
- в периода от 1 юни до 30 септември - по-висока от 52,6 евро/100 кг.;
- в периода от 1 октомври до 20 декември- по-висока от 62,6 евро/100 кг.
- в периода от 21 декември до 31 декември - по-висока от 67,6 евро/100 кг.
И двата компонента на митото по КН са обвързани със сезонния характер на стоката. Адвалорният елемент (играе роля само при внос от Турция без ползване на тарифни преференции) се променя през определени периоди от време, както следва:
- от 1 ноември до 14 май е 8,8 %
- от 15 май до 31 октомври е 14,4 %.
Специфичният елемент се променя още по-често (от 1 януари до 31 март; от 1 до 30 април; от 1 до 31 май; от 1 юни до 30 септември; от 1 октомври до 20 декември; от 21 до 31 декември) като промяната зависи от декларираната от вносителя вносна цена.
Пример: Вносителят трябва да заплати 29,80 евро/100 кг. специфично мито, ако декларираната от него входна цена е следната:
- в периода от 1 януари до 31 март - по-ниска от 77,8 евро/100 кг.;
- в периода от 1 до 30 април - по-ниска от 103,6 евро/100 кг.;
- в периода от 1 май до 31 май - по-ниска от 66,8 евро/100 кг.;
- в периода от 1 юни до 30 септември - по-ниска от 48,4 евро/100 кг.;
- в периода от 1 октомври до 20 декември- по-ниска от 57,6 евро/100 кг.
- в периода от 21 декември до 31 декември - по-ниска от 62,2 евро/100 кг.
Изложените примери показват каква е връзката между размера на митото, периода на производство и обичайната цена на търговия на тази стока в Европейския съюз.
Основният внос на прасни плодове и зеленчуци през България за ЕС е от Турция и от Македония.
По отношение и на двете страни има специфика, която се основава на различният тип споразумения, сключени между тях и ЕС.
- Внос от Турция
При внос на плодове и зеленчуци от глава 07 и 08 на Комбинираната номенклатура с произход от Турция са приложими тарифни преференции. За Турция тези преференции са на основата на Споразумението за асоцииране с ЕС от 1963 г. Част от това споразумение е Решение № 1/1998 на Съвета за асоцииране ЕС-Турция относно режима на търговия със селскостопански продукти. Протокол 1 към въпросното решение касае вноса в ЕС на селскостопански продукти с произход от Турция. Съгласно това решение при смесен тип мито адвалорното мито е 0 % и се запазва само специфичното мито.
- Внос от Македония
При внос от Македония се прилага нулева ставка на митото, която засяга и двата компонента – адвалорно мито и специфично мито, ако вносителят се възползва от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и страните от Западните Балкани.
За да се ползват горепосочените преференции, е необходимо вносителят да поиска преференциално тарифно третиране (не се дава автоматично) и да представи документ,  удостоверяващ произхода на стоките.
(2) Допълнително мито
Европейският съюз е договорил със Световната търговска организация (СТО) правото си да въвежда допълнителни мита. Правилото, въведено с чл.141 от Регламент № 1234/2007 г. във връзка с чл.140 от Регламент № 543/2011 г., е, че допълнително мито се дължи, когато вносната CIF цена е по-ниска от цената, нотифицирана от ЕС пред СТО (т.нар. прагова / критична цена) или обемът на вноса през някоя година превишава определено ниво ("прагов / критичен обем"). ЕС съобщава на СТО тази критична цена веднъж годишно, преди началото на пазарната година, и тя указва каква е минималната цена, която осигурява задоволителен жизнен стандарт на производителите на този продукт в Общността. Затова и тази цена се нарича прагова/ критична, тъй като вносът на по-ниска от тази цена застрашава производството в Общността, съответно може да предизвика негативно въздействие върху пазара на Общността. Функцията на допълнителното мито е да предотврати или неутрализира тези негативни въздействия.
Критичните обеми се променят периодично през годината. За целта Европейската комисия следи баланса на вътрешно производство, внос и износ и съответно адаптира тези обеми. За актуалните критични обеми се издава специален регламент шест пъти в годината.
От датата на присъединяване на България към ЕС не са въвеждани допълнителни мита за стоки от сектор плодове и зеленчуци
(3) Обезпечение
За да се разбере в кои случаи за вносителя възниква задължение да учреди обезпечение на евентуални вносни мита, е необходимо да се изяснят две понятия: вносна цена и стандартната вносна стойност.
Вносна цена (entry price) - цената на стоката в страната на произход, увеличена с разходите за застраховка и за транспорт до границите на митническата територия на Общността, ако тази цена и тези разходи са известни към момента на подаване на митническата декларация за допускане на стоките в свободно обращение. Тя се предлага от вносителя, надлежно обоснована с документи, и трябва да бъде приета от митническите органи.
Стандартни вносни стойности (СВС) (standard import value) (по чл.136 от Регламент № 543/2011 г.) – фиксират се от Европейската комисия всеки пазарен ден за определена група от стоки (домати, краставици, тиквички, лимони, портокали, мандарини, ябълки, круши и др.). Размерът на СВС зависи от произхода на стоката (например: Европейската Комисия дава разбивка на цената на доматите в Турция, в БЮРМ, в Мароко, в Израел и т.н.). Обнародват се всеки пазарен ден (т.е. без празнични и почивни дни) в Официалния вестник на Европейския съюз. Действат обикновено в рамките на един до няколко дни, тъй като отразяват колебанията на цените на дадената стока на пазара в третата страна към конкретна дата. Променят се почти всеки ден.
В промяната им не винаги се открива логика или последователност и е възможно в няколко последователни дни стойностите да се различават съществено. Причина за това обикновено е събитие на пазарите в трети страни (затворен пазар поради национален или религиозен празник, неблагоприятни климатични условия, природен катаклизъм и др.), поради което ЕК не е получила нужната й информация, за да формира реална стандартна вносна стойност на стоките за конкретната държава.
І-ви пример: стандартните вносни стойности на домати от Турция, променящи се в три последователни дни:
- на 03.09.2007 г. – 42,50 евро/100 кг.;
- на 04.09.2007 г. – 85,90 евро/100 кг.;
- на 05.09.2007 г. – 25.20 евро/100 кг.;
ІІ-ри пример – различни стандартни вносни стойности за домати според произхода на стоката само на една дата - 14.10.2009 г.
От Мароко – 77,2 евро/100 кг.; от Македония – 24,8 евро/100 кг., от Турция – 100,7 евро/100 кг.
Правилото, въведено с чл.139 (1) (а) от Регламент № 543/2011 г., е, че вносителят трябва да представи обезпечение, ако са изпълнени едновременно следните две условия:
- декларираната от вносителя вносна цена е по-висока с повече от 8% от стандартната вносна стойност,
- двете числа (вносната цена и стандартната вносна стойност) водят до определяне на различни по размер мита.
Изискването за учредяване на това обезпечение се подчинява на следната логика: Стандартната вносна стойност отразява актуалната информация за цената на дадения продукт на пазара в конкретната трета страна (в нашия случай – домати, продавани на определена дата на пазара в Турция). Ако вносителят декларира пред митницата, че той е закупил този продукт на по-висока цена от СВС, е възможно това му действие да е продиктувано от желанието да избегне заплащането на по-високи мита. Поради тази причина с чл.139 (4) от Регламент № 543/2011 г. е въведено изискването вносителят да представи доказателства пред митницата за условията, при които е пласирал стоката на вътреобщностния пазар. За да си освободи обезпечението, вносителят трябва да представи тези доказателства в срок от един месец от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца след датата на приемане на вносната декларация. Представените от вносителя данъчни документи се проверяват от митницата чрез извършване на насрещна кръстосана проверка в базата данни на Националната агенция по приходите. Целта е да се провери дали цената, декларирана от вносителя, на която той е продал стоката на вътрешния пазар на Общността, е същата, която неговият купувач е декларирал в своята ДДС справка.
Във връзка с изпълнението на двете условия за възникване на обезпечение (разлика в цените и разлика в митата), е необходимо да се направи следното разграничение:
- ако вносителят не ползва преференциално тарифно третиране (т.е. вносът се облага с мита по КН на ЕС), за него може да възникне задължение да обезпечи вносните мита;
- ако вносителят ползва преференциално тарифно третиране за стоки с произход от Македония, за него не възниква задължение за обезпечение (тъй като дори да е налице разлика в цените, по-голяма от 8%, никога не съществува разлика в митата – митото винаги е равно на нула, тъй като няма различни нива на митото).
Специфични правила, приложими при обмитяване на пресни плодове и зеленчуци
По отношение на пресните плодове и зеленчуци Европейската комисия е приела специфични правила, които дават правото на вносителя да избере по каква система ще се определи базата, върху която се начислява митото. На вносителя са дадени следните възможности:
- да използва стандартните вносни стойности (по-горе вече бяха разяснени);
- да използва вносната цена – най-често използваното условие на доставка е CIF (цена на стоката + транспорт + застраховка), ако тази цена и тези разходи са известни към момента на подаване на митническата декларация за допускане на стоките в свободно обращение;
- да използва единичната цена (unit price) (по чл.30 (2) (в) от Регламент № 2913/92 г. във връзка с чл.152 (1) (а) и (а)а от Регламент № 2454/1993 г. и чл.139 (1) (б) от Регламент № 1580/07 г.) – митническата стойност на някои бързо развалящи се стоки, внасяни на консигнация (т.е. към момента на вноса няма договорена и платена или подлежаща на плащане цена). Единичната цена се определя от Европейската комисия чрез калкулация на цените, по които се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки, без да се прави разбивка по страни на произход. Тези цени не се публикуват в Официалния вестник на Европейския съюз (за разлика от СВС), но могат да се видят в TARIC (Интегрираната Митническа тарифа на Общността). Единичните цени важат за период от 14 дни, като всеки период започва да тече от петък.
Ако вносителят посочи кой метод желае да ползва при обмитяването на стоката, митницата не може да му откаже прилагането, ако са изпълнени всички условия, нито да го принуди да ползва някой друг метод, дори да вижда, че чрез използването на конкретния метод вносителят заплаща по-малки размери на митото. В този смисъл, митницата не може да наложи на вносителите да ползват при обмитяване стандартната вносна цена, публикувана в Официалния вестник на ЕС и в ТАРИК.
Регламентите въвеждат определения за няколко типа цени
ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ЦЕНИ (representative prices)
Терминът има няколко значения в различните регламенти:
1) По чл.134 (4) от Регламент № 543/2011 г.
Цени на вътрешния пазар на Общността за продукти от Клас І (първо качество) (за разлика от средните представителни цени, които се отнасят за стоки от І и/ или ІІ качество).
Цените се регистрират от всяка една държава членка на точно определени пазари, които са одобрени от Европейската комисия като представителни за Общността (за България за представителен се счита пазарът в София – Борса Слатина).
Докладват се от всяка една държава членка на Комисията всеки пазарен ден (за България се докладват от Министерство на земеделието и храните).
2) По чл.141 от Регламент № 1234/2007 г. (стар текст на чл.35 от Регламент № 1182/2007 г.)
Цени на продукта на световния пазар или на пазара на внос на Общността за този продукт.
Внимание! - да се прави разлика с термина „представителни цени”, който се използва в другите сектори и има друго значение (при захарта и птичето месо въз основа на представителната цена се изчислява дължи ли се обезпечение или не, докато в сектора на плодовете и зеленчуците обезпечението зависи от съпоставката със стандартната вносна стойност)
СРЕДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ЦЕНИ (average representative prices) (чл.134 (1) (а) от Регламент № 543/201)
Цените, на които се продават продуктите, внесени от трети страни, на представителните пазари за вносни стоки, както и цените, регистрирани на други пазари, значими за големи количества внесени продукти, или ако липсват цени за представителните пазари на вносни стоки, значимите цени за внесените стоки, регистрирани на други пазари. Тези цени се отнасят за стоки от І и/ или ІІ качество (за разлика от представителните цени, които са само за І-во качество). Те се регистрират на етап вносител/търговец на едро или, ако липсва такъв етап, на стадий търговец на едро/ търговец на дребно.
Така получената средна цена се намалява със следното:
1) търговска отстъпка от 8%;
2) транспортните разходи и застраховка на митническата територия на Общността;
3) разходите за обработка на товара и данъците и таксите на пазара.
ПРАГОВИ/ КРИТИЧНИ ЦЕНИ  (trigger price) (чл.141 от Регламент № 1234/2007 г.)
Договарят се всяка година между Европейския съюз и Световната търговска организация.
Показват ценовия праг, над който вносът няма да застраши пазара в Общността.
Определят се на база CIF вносните цени. CIF вносните цени се проверяват спрямо представителните цени за съответния продукт на световния пазар или на пазара на внос на този продукт в Общността.
Използват се при изчисляване размера на допълнителното мито.
Правилото е, че може да се въведе допълнително мито, ако вносът е на цени под тези критични цени.
Принципът е, че не се налага допълнително мито в случаите, когато е малко вероятно вносът да предизвика смущения на пазара на Общността.
ЕДИННИ/ ФИКСИРАНИ СТОЙНОСТИ ПРИ ВНОСА  (flat-rate import value)
(чл.140а от Регламент № 1234/2007 г. след промяна с Р 361/08)
Изчислява се от Комисията по продукти и по произход за големи периоди от време на база средно претеглени цени за съответния продукт на представителни вносни пазари на държавите членки или, ако е подходящо, на други пазари. Не се обнародват в Официалния вестник на ЕС (за разлика от стандартните вносни стойности). Не са достъпни за масовата публика и се използват при вземане на решения по отношение на политиката в сектора, в частност при вземане на решение дали да се изисква обезпечение.
Таблицата с митата (по-специално специфичната част) за стоки от сектор плодове и зеленчуци, спрямо които се прилага системата на входните цени, е направена в зависимост от фиксираната стойност при вноса.
В рамките на преговори между ЕС и СТО е договорено, че специфичното мито ще бъде 0 евро/100 кг., ако входната цена е равна на единната фиксирана стойност при вноса.
Ако входната цена е по-ниска с 2, 4, 6 и 8 % от фиксираната стойност при вноса, специфичното мито ще бъде равно съответно на 2, 4 , 6 или 8 % от тази договорена фиксирана стойност.
Пример:
При внос на домати от Турция в периода от 01.06. до 30.09. е 52,60 евро/100 кг. В този случай специфичния компонент от митото е равен на 0 евро/100 кг.
Ако цената е с 2 % по-ниска от 52,60 (51,50), то специфичното мито е 2 % от 52,60 (1,1).
Ако цената е с 4 % по-ниска от 52,60 (50,50), то специфичното мито е 4 % от 52, 60 (2,1) и т.н.

Защитното мито се задейства, ако входната цена е по-ниска с повече от 8% от договорената фиксирана стойност. В този случай специфичното мито винаги е 29, 80 евро/100 кг.

Източник: Агенция "Митници"