"През изминалата година енергетиката е осъществила износ на повече от 12 тераватчаса електроенергия за около 3 млрд. евро. Това превръща сектора в един от най-големите износители в страната, благодарение на който стана възможно изплащането на компенсации заради високите цени на електроенергията. Така секторът има сериозно влияние за запазване конкурентоспособността на цялата икономика." Това каза министърът на енергетиката Росен Христов по време на официалното представяне на новата енергийна стратегия на страната 2023 – 2053 г. В събитието участваха президентът Румен Радев, министър-председателят Гълъб Донев, министри, депутати, експерти.
Стратегията залага на няколко основни приоритета в развитието на сектора. На първо място България следва да остане лидер в производството и износа на електроенергия в региона. Защитата на националната и енергийната сигурност, както и устойчивото използване на местните енергийни ресурси също са сред основните приоритети в документа. Реализирането на предвидените в стратегията политики и проекти трябва да съдейства за постигане на европейските цели за декарбонизация и повишаване на енергийната ефективност. Сред заложените основни приоритети в документа е и осъществяването на справедлив преход към декарбонизация на засегнатите региони, както и защитата от енергийна бедност.
Отличните взаимоотношения на България със съседните държави и засиленият интерес към реализацията на регионални проекти, както и изграждането на нови енергийни мощности с фокус върху ядрената и зелената енергия ще съдействат за изпълнението на тези приоритети.
Енергийната стратегия залага използването на местните ресурси от лигнитни въглища до 2030 година и постепенното им намаляване и спиране до 2038 г. Това ще съдейства за запазване на енергийната и националната сигурност, както и ролята на страната като регионален лидер в производството и износа на електроенергия.
"Всички производители са максимално мотивирани да оптимизират дейността си с цел намаляване на въглеродните емисии, така че по-дългото използване на въглищата да не влиза в колизия с европейските цели за декарбонизация.", подчерта енергийният министър.
Четири нови ядрени реактора трябва да бъдат изградени, за да заместят мощностите, подлежащи на извеждане от експлоатация. Два от тях се очаква да бъдат разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй", а още два – на тази в Белене. По думите на министър Христов, България има всички предпоставки за развитие на ядрената енергетика – добре подготвени кадри, традиции, изградена инфраструктура, лицензирани площадки.
Новата енергийна стратегия се фокусира и върху развитието на ВЕИ проекти – както фотоволтаични и вятърни мощности, така и водни електроцентрали. Интерес към последното е проявен и от страна на северните ни съседи. "Водим разговори с Румъния за съвместно използване на хидротехническия потенциал на р. Дунав", подчерта министър Христов.
По отношение на геотермалната енергия, основният извод е, че тя може да бъде пълноценно използвана главно за отопление.
Ключов елемент в бъдещото развитие на сектора е производството на водород, от което се очаква да намали и замени зависимостта на България от внос на природен газ. Едновременно с това, развитието на системи за съхранение на електроенергия ще съдейства за повишаване ефективността и конкурентоспособността на сектора. В този аспект държавата ще разчита на бързото възобновяване на работата на ПАВЕЦ Чаира, както и осигуряването на ресурс за изграждане на подземна ПАВЕЦ.
Модернизацията на около 2000 км. електропреносна мрежа и съпътстващата я инфраструктура, която е заложена в стратегията, ще съдейства за осигуряването на достатъчен капацитет за присъединяване и пренос, така че България да запази лидерската си роля в региона.
Реализацията на всички проекти, включени в новата енергийна стратегия, трябва да осигури развитието на балансирана, зелена, високоефективна енергетика в страната.