Министерският съвет прие Национална пътна карта за водородните технологии, производството и доставката на водород
Министерският съвет прие Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород.
Отговорността за изготвянето на документа е на Министерството на иновациите и растежа във връзка с изпълнението на Реформа C4.R7 „Разгръщане на потенциала на водородните технологии и производството и доставките на водород“ в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Националната пътна карта определя пътя за изграждане на водородна индустрия. Целта на Пътната карта е да се създаде база за съгласувана рамка за ефективно, плавно и последователно въвеждане на технологии за производство, транспортиране и използване на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита, за създаване на благоприятни условия за иновации и инвестиции. Ще бъдат определени секторите и етапите за осигуряване на максимален ефект върху ангажиментите за климатично неутрална икономика, за създаване на нови вериги на стойността по отношение на водорода, за засилване на партньорството на национално, регионално и европейско ниво. В рамките на Пътната карта са разгледани измененията в законодателните разпоредби, които са предприети, планирани или следва да бъдат изготвени от страна на компетентните институции и с които да се премахнат ключовите пречки пред развитието на водородните технологии. Документът включва прилагането на мерки, необходими за развитието на цялата верига на стойност на зеления водород.
Документът е разработен в съответствие с Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, приоритетите на Европейската комисия (ЕК) за периода 2019-2024 г., Европейския зелен пакт, „Fit for 55“, Рамковата програма за научни изследвания и иновации на ЕК „Хоризонт Европа“, Програмата за стратегически научни изследвания и иновации (SRIA), Стратегията за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа, както и подписаното от България Парижко споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий до 2050 г. в сравнение с периода преди индустриализацията, които приближават България към климатична неутралност до 2050 г. като държава-член на ЕС.
Пътната карта е и в съответствие с визията на България, определена в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 и Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021 - 2027 г.