В пролетната си прогноза ЕК очаква силен спад на икономиката на България през тази година, последван от частично възстановяване през 2021 г.
В публикуваната пролетна икономическата прогноза за 2020 г. Европейската Комисия (EK) отбелязва, че икономиката на еврозоната ще се свие с рекордните 7¾ % през 2020 г. и ще отбележи растеж от 6¼ % през 2021 година. Предвижда се икономиката на ЕС да се свие със 7½ % през 2020 г. и да отбележи растеж от около 6 % през 2021 година.
ЕК очаква реалният БВП на България да се свие до 7,2 % през 2020 г., до голяма степен повлиян от неблагоприятното въздействие на предприетите мерки за ограничаване на разпространението на пандемията. С постепенното вдигане на ограничителните мерки се очаква възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината. Предвижда се вътрешното търсене да се засили още през третото тримесечие и да продължи да расте в четвъртото. ЕК очаква растежът да се възстанови през 2021 г. до 6 %, което частично ще компенсира спада през 2020 година. Възстановяването ще бъде задвижено от частното потребление, с подобряването на пазара на труда. Растежът ще бъде също благоприятно повлиян от очакваното възстановяване на износа, но се очаква по-бавен път на възстановяване на инвестиционната дейност.
ЕК прогнозира равнището на безработица да се увеличи значително поради въведените ограничителни мерки за разпространението на COVID-19, което отчасти ще се дължи и на връщането на работници от чужбина. Очаква се нивото на безработица да се увеличи до 7 % през 2020 г., след като достигна исторически нива от 4,2 % през 2019 година. През 2021 г. се прогнозира частично възстановяване на заетостта, като безработицата ще намалее до 5,8 %. Номиналното нарастване на заплатите се очаква да бъде умерено до 3,4 % през 2020 г. и 2,3 % през 2021 година.
Също така шокът върху международните цени на петрола ще ограничава инфлацията. От Комисията очакват инфлацията да спадне до 1,1 % през 2020 г. и да остане на това ниво през 2021 година.
ЕК отбелязва, че фискалната политика е в подкрепа на системата на здравеопазването и на икономиката на България, като в условията на пандемията тя стартира от силна позиция. През 2019 г. бюджетният излишък достигна 2,1 % от БВП. Като част от пакета на мерки за ограничаване на пандемията и нейното въздействие, правителството обяви големи разходи за медицинско оборудване, надбавки и увеличения на заплати за работещите в системите на здравеопазване и сигурността, както и субсидии, отлагане на данъци, държавни гаранции и преразпределяне на инвестиционни фондове в подкрепа на икономиката. Бюджетният дефицит се очаква да бъде 2,8 % от БВП през 2020 г., след четири години излишък. При допускане за непроменени политики през 2021 г., от ЕК прогнозират бюджетният дефицит да се намали до 1,8 % от БВП. Очаква се държавният дълг да се увеличи и достигне 25,5 % от БВП през 2020 г. и 25,4 % през 2021 г., като резултат от първичния дефицит, свиването през БВП и някои мерки за подкрепа на ликвидността в икономиката, които не се отразяват на бюджетния дефицит, а на дълга.
ЕК обобщава, че силните позиции на българската икономика по отношение на положителните външни баланси и фискална позиция, преди избухването на COVID-19, би трябвало да помогнат за възстановяването от големия икономически шок, причинен от пандемията.
