„Аурубис“ прави следващата стъпка към бъдеще без въглеродни емисии

• Компанията започна изграждането на Соларен парк „Аурубис-1”: модерна фотоволтаична електроцентрала с мощност 10 мегавата до завода на Групата в България, община Златица
• Дългосрочна цел за зелена енергия на „Аурубис България“: покриване на 20% от енергийните нужди от възобновяеми източници до 2030 г. и 50% до 2050 г.
• Групата „Аурубис“ се стреми да стане въглеродно неутрална най-късно до 2050 г. и вече успешно изпълнява проекти за намаляване на CO₂ в различни производствени обекти

 „Аурубис“ (Aurubis AG) започна изграждането на 10-мегаватова (MW) фотоволтаична електроцентрала до медодобивния завод в България, на територията на община Златица. Това ще бъде най-големия соларен парк за вътрешно потребление в страната. Проектът е част от стратегическата цел на Групата „Аурубис“ за въглеродно неутрално производство, което да бъде постигнато най-късно до 2050 г. Фотоволтаичният парк ще бъде изграден от ЧЕЗ ЕСКО, дружество от ЧЕЗ Груп в България.

Началото на изграждането на Соларен парк „Аурубис-1“ бе дадено на 24 юни 2021 г., Еньовден, в седмицата с най-дългите слънчеви дни през годината, на строителната площадка върху рекултивиран терен до завода на медодобивната компания, община Златица. На събитието присъстваха министърът на икономиката Кирил Петков, главният изпълнителен директор на Групата „Аурубис“ Роланд Харингс, регионалният мениджър на „ЧЕЗ Груп“ за България Карел Крал, кметовете на Златица и Пирдоп инж. Стоян Генов и Ангел Геров, представители на властите и бизнеса.

„Соларен парк „Аурубис-1“ е важен стратегически  етап за цялата Група по пътя ни към бъдеще без въглеродни емисии“, каза Роланд Харингс, главен изпълнителен директор на Групата „Аурубис“. „Това показва и постоянния ни ангажимент към производството в България“, добави той.

„Инвестициите на „Аурубис“ в източници на чиста енергия показват тяхната отговорност към обществото и околната среда, заяви министърът на икономиката Кирил Петков. Дейността на компанията допринасят за експортния потенциал на страната ни, за по-високия стандарт на живот в региона, където е разположен заводът, за прозрачни правила и ясни взаимоотношения с местния бизнес,“ добави той.

Проектът предвижда инсталирането на над 20 000 фотоволтаични панела върху 104 хил. кв.м. рекултивирана площ. Централата ще покрива 2.5% от средното потребление на електроенергия на медодобивния завод, като по време на пиковите часове през деня ще задоволява до 12% от потребностите му.

„Медодобивният завод в България беше първият от Групата, който тази година успешно приключи и процеса по получаване на новия сертификат за устойчивост в медната индустрия The Copper Mark, каза Тим Курт, изпълнителен директор на „Аурубис България“. „Когато става въпрос за устойчиво развитие се стремим да сме водещ пример и фотоволтаичната централа е поредната илюстрация на тази цел“, допълни той.

„Две компании, които са лидери в своите сектори в България, дават добър пример за синергия между грижата за околната среда и инвестициите в енергийна ефективност. Високо оценяваме решението на „Аурубис България“ да ни довери този мащабен за тях и за страната проект – изграждането на най-големия фотоволтаичен парк за собствени нужди в България“, каза Карел Крал, регионален мениджър на ЧЕЗ за България.

Фотоволтаичната централа „Аурубис-1“ ще оптимизира външното потребление на ток в медодобивния завод с 11 700 MWh годишно, а за период от 15 години общото производство на възобновяема енергия ще възлезе на 170 000 MWh. Електроенергията, която ще се произвежда за една година, може да захранва 3500 домакинства или български град с население от 14 000 души.

Благодарение на фотоволтаичната електроцентрала ще бъдат спестени 15000 тона въглеродни емисии годишно, ако електричеството се произвеждаше от въглищна централа или над 225 000 тона за планирания период на експлоатация.

Соларен парк „Аурубис-1“ е само част от усилията на компанията в страната за преминаването към зелена енергия. Целта на българския завод е да покрива 20% от енергийните си нужди чрез възобновяеми източници в средата на 2030 г. и 50% в дългосрочен план до 2050 г.