Институтът за икономически изследвания при БАН представя своя макроикономическа прогноза за периода 2024-2026 г., която се основава на допускания относно икономическото развитие в средносрочен план по отношение на международните цени и външното търсене, както и параметрите на икономическата политика, провеждана в страната.
Прогнозата за макроикономическата рамка е изготвена на основата на структурен модел и съдържа предвиждания за основни макроикономически показатели по сектори. Коментирани са фактори за проявлението на определени процеси в българската икономика и основни ограничители и рискове пред икономическия растеж при отчитане на геополитическите предизвикателства и насоки на макроикономическата политика в международен аспект.
Предвид неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, реалният растеж на БВП се прогнозира да остане под потенциалния, като през 2024 г. се очаква да бъде малко над 2%. До 2026 г. растежът плавно ще се възстанови до средните нива преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж. Динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишаване на заетостта и ниския, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната. Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояване на средствата от ЕС. За целия период 2024-2026 г. приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен.
В средносрочен план икономическият растеж в България се очаква да бъде в рамките на 3-3.5% годишно. Нарастването на инвестициите ще се определя основно от напредването на програмния период и допусканията за ускорено усвояване на европейски средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.
През периода 2024-2026 г. инфлацията постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие. Това до голяма степен се дължи на външни фактори, както и на някои дискреционни мерки на правителството (като провеждане на политика на доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности). Те допринасят за по-високия темп на инфлацията в сравнение със средните стойности за държавите-членки на ЕС.
През периода 2024-2026 г. заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономически растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация. На този етап не се отчита промяна в предлагането на труд, породена от бежанската вълна от Украйна. Основанията са свързани с това, че близо 1/3 от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част (поне засега) не демонстрират желание за трайно установяване в страната. Безработицата се прогнозира да остане на същите нива, дори леко да намалее през 2025 и 2026 г. Очакванията са динамиката на заплащането на труда да остане положителна в реално изражение, но по-ниска от предходните години.
Не се прогнозира до 2026 г. външният сектор да има съществен принос към икономическия растеж. Предвид очаквания слаб икономически растеж в основните търговски партньори на България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия период 2024-2026 г. Предвид цялостната макроикономическа картина, очакванията за 2024 г. са за охлаждане на кредитирането както на фирмите, така и на домакинствата, на фона на нарастващите рискове на икономическата среда и начисляването на премия за риск върху вземанията от нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти по кредитите.
Макроикономическата прогноза за 2024-2026 г. е част от изследователския проект „Икономическо развитие и политики в България 2024: оценки и очаквания“, който предстои да бъде публикуван.