Икономическа реконструкция на Япония след земетресението и японо-българските икономически отношения
Ниските данъци, ниските разходи за работна сила и стратегическото географско положение са недостатъчни предпоставки за японските бизнесмени да увеличат инвестициите си в България. Сред предизвикателствата, пред които са изправени японските компании са недовършената инфраструктура, недостига на висококвалифицирани кадри, честите промени в законодателството и бюрокрацията.
Българската търговско-промишлена палата бе домакин на лекция на Н. Пр. г-н Макото Ито, посланик на Япония в България. Тема на лекцията бе „Икономическата реконструкция на Япония след земетресението и японо - българските икономически отношения”. Събитието бе открито от г-н Георги Стоев, заместник-председател на БТПП. Участниците бяха приветствани от г-жа Биляна Станойлович, председател на Асоциацията на завършилите Токайския университет.
Успешните японски инвестиции в България трябва да се рекламират и да се задълбочи обмена между японските и българските бизнесмени. Добра възможност за реклама за България ще бъде и по време на следващата среща на Японо-български икономически Съвет, която ще бъде придружена от инвестиционен форум с участието на г-н Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Сред успешните японски инвестиции е Yazaki, която ще отвори нов цех в Сливен. Toshiba проявява интерес към енергетиката, а японска фирма има интереси в България в областта на строителството на тунели. Розовото масло, което България изнася успешно и в Япония е в основата на капсула- хранителна добавка, разработена в Япония. Капсулата подобрява организма и е нетрадиционен начин за използване на един традиционен български продукт.
Н. Пр. Макото Ито отбеляза безпрецедентните щети (около 169 милиарда евро), които Япония трябваше да понесе след земетресението на 11 март 2011г. Япония работи по възстановяването на жилищния фонд и мощностите, подчерта той. Жертвите от земетресението са над 15 000 и правителството на Япония одобрява допълнителен бюджет за реконструкция четири пъти. Възстановителните работи възлизат на 180 милиарда евро. В Япония е създадена специална агенция по възстановителните работи с регионална насоченост. Япония не само работи по възстановяване на съществуващата инфраструктура, но и се стреми да намали до минимум щетите при евентуално земетресение от същата величина в бъдеще. В различните региони в Япония възстановителните работи протичат на различен принцип. Обемът на възстановителните работи е голям и включва също разчистване на отломки и обеззаразяване на районите в близост до Фукушима. Земетресението се отрази неблагоприятно и на японската икономика, отбеляза Н.Пр.г-н Макото Ито. Разрушени са някои от каналите за доставка, които засягат индустрията и производството. Йената също поскъпва след земетресението на 11 март 2011г. Енергийната стратегия на Япония също се нуждае от промяна след ядрения инцидент. През 2010 г. делът на ядрената енергия е бил 26 % от енергийния баланс на страната, а според първоначалните планове правителството се стремило атомната енергия да достигне до 45 % от енергийния баланс на страната до 2030г.
След Фукушима, Япония преработва основния енергиен план на страната до края на лятото на 2012г. Съществуват няколко групи експерти, които имат различни позиции относно процента на атомната енергия в енергийния баланс на страната. Според някои до 2030 г Япония трябва да намали дела ядрената енергия. През 2010 г. енергията от ВЕИ в Япония е 11 % от енергийния микс на страната, а целта на правителството на Япония е да достигне около 25-35 %. За да изпълни новите си цели Япония трябва да увеличи и енергията от вятърни и фотоволтаични централи.
Н. Пр. г-н Макото Ито запозна участниците в лекцията с икономическите отношения между Япония и ЕС. Той подчерта преимуществата на договора за икономическо партньорство между ЕС и Япония, който е в процес на преговори. Сред тях са данъчните облекчения и активизирането на стокообмена между Япония и ЕС. Като страна-членка на ЕС, България също ще има ползи от подписването на договора за икономическо партньорство между Япония и ЕС. Например, за България ще има облекчения при износа на вино за Япония. Според посланика на Япония у нас стокообменът между България и Япония е незадоволителен. Той посочи, че предимствата на България като икономически партньор не са добре представени и спомена за неговото предложение предимствата на България да бъдат рекламирани от специално звено в Министерството на икономиката на Япония.
