Общият икономически принос на лечебните заведения за българската икономика възлиза на около 7 млрд. лева, което представлява 4.2% от БВП. В това число влизат 1.2 млрд. лева директен принос за държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки. Със 106 317 заети в болници и лекарски практики здравният сектор се нарежда сред топ 5 на работодателите в България.Това са даннит от проучване анализаторската компания IQVIA за икономическия принос на лечебните заведения в България, поръчано от Българския лекарски съюз. В този анализ не влизат ползите за икономиката от самата лечебна дейност на лекарите и болниците, която допринася за това повече хора да остават работоспособни и икономически активни.
Индиректният ефект на лечебните заведения за българската икономика достига почти 12 млрд. лв, каза при представянето Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа. В това число влизат разходи, които генерират медицинските специалисти и заетите в сектора в други сектори на икономиката.
Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. Корпоративни данъции приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Освен това разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с около 3.8 млрд. лв.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров коментира, че от данните е видно, че лечебните заведения не са бреме, а двигател на българската икономика и на отделяните средства за здравеопазване трябва да се гледа като на инвестиция, а не като на разход. Д-р Маджаров обърна внимание на това, че лекарската професия е застаряваща и в следващите години се очертава отлив на кадри от системата. "Ако нямаме кадри, то и по-големите инвестиции в системата в следващите години няма да водят до резултати", каза Маджаров и призова политиците да стъпват на данни, когато взимат едни или други управленски решения.
В представянето на изследването на IQVIA като гост на Българския лекарски съюз взе участие и Председателят на УС на БТПП Цветан Симеонов.
Лъчезар Богданов коментира, че здравеопазването страда от същите проблеми, както и други публични сектори: "Ако кажем, че населението застарява и трябва да даваме повече ресурс за здраве, пропускаме втората част, а именно, че ако населението застарява, това означава, че има по-малко хора, които работят. Т.е. данъкоплатците, върху които пада тежестта на всички публични системи също намаляват. И изниква въпросът откъде да дойдат парите. Това ни навежда на мисълта, че проблемът не е само със здравеопазването: ако имаме по-ефективна икономика, по-производителен бизнес, по-продуктивна работна сила, ще има и по-високи доходи и по-голяма данъчна база, върху която да взимаме осигуровки, било то 6%, 10%. Въпросът е в основата".