Министерският съвет одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. С него българското законодателство се синхронизира с изискванията на Директива 2013/36/ЕС за осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници.
С директивата, която е приета в пакет с Регламент 575/2013/ЕС, на ниво ЕС се въвеждат разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала, т. нар. „Базел 3”. Негова основна цел е подобряване на качеството и консервативността на надзорните стандарти на глобално, вкл. на европейско ниво. Поради възприетия от ЕС подход на максимална хармонизация, въвеждането на изискванията на директивата в българското законодателство ще доведе до либерализиране на някои пруденциални разпоредби спрямо установеното досега по-консервативно местно надзорно третиране на банките от страна на Българската народна банка.
Основните нови моменти в споразумението „Базел 3”, които имат значение за надзорната рамка за банките в България, са свързани с въвеждането на няколко режима на капиталови буфери, които донякъде компенсират отпадането на възможността за нормативно установяване на минимална капиталова адекватност от 12% за банките в България. Директивата за капиталовите изисквания предвижда въвеждане на стандартизиран режим на надзор върху ликвидността и нивата на ливъридж. Тъй като този вид надзор почива на правила, които все още не са окончателно приети от Базелския комитет, към момента не включва задължителни съотношения, т. е. няма минимално определени нива на ликвидност и на ливъридж. Въвежда се изцяло нов режим за третиране на експозициите към централни контрагенти и за определяне на корекции на кредитните оценки при експозиции в сделки с деривати.
В допълнение към това, в Закона за кредитните институции се налага да се извършат следните по-важни изменения, свързани с транспонирането на директивата и влизането в сила на Регламента:
1. Изрично да се уреди, че БНБ е компетентният надзорен орган за банките в България по силата на регламента за капиталовите изисквания, както и за макро-пруденциален надзор с цел поддържане на стабилността на банковата система.
2. Въвеждане на някои нови изисквания към членовете на органите за управление на банките, свързани с упражняваните от тях функции.
3. Въвеждане на изискване за подготовка от банките на планове за възстановяване, а от БНБ - на планове за преструктуриране.
Директивата и Регламентът за капиталовите изисквания следва да се приложат в изключително кратък срок – от 1 януари 2014 г.