Парламентът прие на първо четене законопроект за публичните финанси

Парламентът прие на първо четене законопроект за публичните финанси. С него се уреждат обхватът на публичните финанси, структурата и основните показатели на консолидираната фискална програма, фискалните правила и ограничения, съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет, на общинските бюджети и на други бюджети, попадащи в обхвата на консолидираната фискална програма, както и режимът на сметките за средствата от Европейския съюз. Този законопроект регламентира и режима на сметките за чужди средства, финансовите взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и с други международни програми и договори, банковото обслужване на бюджетните организациии и системата на единната сметка, централизираното разплащане на осигурителните вноски и на данъците, отчетността на бюджетните организаци. В проекта е записано, че средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа не следва да надвишава 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Този дял може да се надхвърли, но не с повече от 1 на сто от БВП, само ако размерът на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" е значително под 60 на сто от БВП.

Годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 2 на сто от БВП, пише в проекта. Номиналният размер на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" към края на всяка година не може да надвишава 60 на сто от БВП. Годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината. Вносителят – Министерски съвет, посочва в мотивите си, че целта е системата за управление на публичните финанси е да се постави на широка основа, като средносрочната бюджетна рамка се превърне в реален инструмент за средносрочно прогнозиране и планиране чрез прилагане от органите на централната и местната власт на строги фискални правила и създаване на трайна уредба на отношенията, свързани с разработването и отчитането на програмен формат на бюджет.

Данъкът върху доходите от лихвите по депозитите ще бъде 10 процента, реши окончателно парламентът с приетите на второ четене промени в закона за ДДС. Той влиза в сила от 1 януари 2013 г. Срещу налога гласуваха от ПГ на Коалиция за България, ПГ на ДПС, ПГ на Партия Атака, ПГ на Синята коалиция и независими народни представители. Дебатите продължиха близо 4 часа.

Няма да бъдат облагани с окончателен данък доходите от лихви по банкови сметки, с изключение на лихвите по депозитни сметки, в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава-членка на Европейския съюз, или в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Налогът се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода, записаха депутатите. При авансово изплащане на дохода по лихвите, същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.