Аз предложих такава реформа още през пролетта на 2016 г. Оттогава досега показателите на стопанските развития в България само са се подобрили. В края на 2018 г. Стефан Стоянов от ЕКИП допълни аргументите и добави съществени технически подробности за тази евентуална реформа.
Основната идея тук е че този принос към държавния бюджет е двойно данъчно облагане на потребителите (доколкото фирмите могат да го включат в цените), инвестициите (които създават доход в бъдеще) или на доходите на работещите във фирмата физически лица.
От реформата бюджетът за 2020 г. би претърпял "загуба" от 2.7 млрд. лв. Но това би било така, ако положението се развива, както е предвидено в закона за бюджета. Това със сигурност няма да се случи. Не е измислен начин да се изяжда доход, който не е произведен. Но авансово плащане на корпоративен данък според българското законодателство представлява точно това. И от КРИБ са напълно в правото си да настояват това плащане да бъде отложено или поне замразено.
Моето предложение е данъкът изобщо да отпадне. Почти половината краткосрочен отрицателен ефект за бюджета ще бъде компенсиран от данъка върху доходите на физическите лица, частично от потреблението (когато то бъде възстановено след пандемията или във времето, когато краят й се вижда).
По този начин икономиката и фирмите започват да планират дългосрочно и се запазват някои конкурентни предимства. Допълнително основание за тази реформа е и обстоятелството, че косвено спадът на световните борси и задаващата се рецесия ще намалят и без друго незначителните чуждестранни преки и портфейлни инвестиции. Единственият недостатък на начинанието е, че България ще загуби статута си на единствената страна в ЕС, в която международните компании изпълняват данъчните си задължения.
-----------
Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е от "Икономически живот".