Създаване на ясни правила за прозрачност на лобистката дейност, които да гарантират равнопоставеност в представителството на различните интереси – обществени, групови и частни, предлага Министерството на правосъдието. За обществено обсъждане е публикувана Концепция за регулиране на лобистките дейности в България, която е в изпълнение на поетия ангажимент в процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за осигуряване на съответствие на националното законодателство с принципите за прозрачност и почтеност в лобирането, както и в изпълнение на мярка по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Целта на Концепцията е да дефинира предметния обхват на обществените отношения в областта на лобирането и да структурира предложения за промени в нормативната уредба, така че тези отношения да бъдат уредени трайно и прозрачно с установени правила. „Наличието на стандарти и процедури, които гарантират прозрачност и отчетност при вземането на решения, са от съществено значение за укрепване на общественото доверие към публичната власт. Оповестяването на информация за ключови аспекти на комуникацията между държавни служители и лобисти е важен аспект на прозрачността в управлението. Подобно оповестяване дава възможност на гражданите да упражняват правото си на обществен контрол“, се казва в концепцията.
Темата за лобизма неколкократно се повдига у нас през последните 20 г., на четири пъти са внасяни и законодателни предложения в различни народни събрания.
Какво се предлага сега
Предложението е да се изработи самостоятелен Закон за регулиране на лобистките дейности, за да се постигне трайно уреждане на обществените отношения в тази област. Другият вариант би бил това да стане с изменения в различни закони.
Лобизмът ще се осъществява по занятие и срещу възнаграждение. А под „лобистка дейност“ ще се разбира всяка устна или писмена комуникация с лице на публична длъжност с цел упражняване на влияние при вземането на решения за съдържанието и действието на нормативните (законодателни и административни) актове или на общите административни актове, осъществявана в частна полза или в интерес на заинтересовани лица, чрез писменото й възлагане на лобисти. Правилото ще важи и за подготовката на законодателни актове на ЕС и на неговите институции.
„Лобист“ ще е всяко лице, което извършва лобистка дейност по занятие, или което възлага извършването на лобистка дейност, представляваща повече от 5% от извършваната от него дейност, включително чрез назначени служители, които да осъществяват лобистки дейности.
Адресати на лобистката дейност ще са Народното събрание и депутатите; президентът; Министерският съвет, министрите и членовете на политически кабинети; областните управители, кметовете и председателите на общински съвети. Те ще са задължени да регистрират всяка комуникация с лицата, осъществяващи лобистка дейност, както и да поддържат календар на срещите с лобистите и темите на обсъждане.
Лобизмът ще е забранен спрямо органите на съдебната власт и Конституционния съд.
И още. Предвижда се създаване на Регистър за прозрачност, в който ще се регистрират лицата, осъществяващи лобистка дейност, информация за тяхната дейност и разходваните средства за нея. В регистъра ще се отразява и наличието на „законодателен отпечатък“, който ще проследява основните външни интервенции от началото до края на законодателния процес или при приемането и издаването на актовете. Данните в регистъра трябва да са в машинно четим формат и да са публично достъпни при спазване на изискванията за защита на информацията и на личните данни.
В концепцията се предлага председателят на Сметната палата да е органът, който ще е оправомощен да поддържа регистъра, да упражнява контрол и да налага санкции при нарушения. За нарушенията, извършени от субектите на лобиране и лобистка дейност, ще бъдат предвидени административни наказания, ако извършеното не е престъпление.
При одобряване на концепцията ще започне конкретната работа по изготвяне на законодателни предложения.
Пълният текст на концепцията – тук.