Комисията представи законодателни предложения за осъществяване на най-всеобхватната реформа на правилата на ЕС за икономическо управление от периода след икономическата и финансова криза. Основната цел на тези предложения е да се засили устойчивостта на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции.
С предложенията се преодоляват недостатъците в действащата рамка. В тях се взема предвид необходимостта от намаляване на силно увеличените равнища на публичния дълг, надграждане върху поуките, извлечени от политическия отговор на ЕС на кризата с COVID-19, и подготовка на ЕС за бъдещите предизвикателства чрез подкрепа за напредъка към екологична, цифрова, приобщаваща и устойчива икономика и повишаване на конкурентоспособността на ЕС.
Новите правила ще улеснят необходимите реформи и инвестиции и ще спомогнат за намаляване на високите съотношения на публичния дълг по реалистичен, постепенен и устойчив начин в съответствие с речта на председателя Фон дер Лайен за състоянието на Съюза през 2022 г. Реформата ще опрости икономическото управление, ще подобри националната ангажираност, ще постави по-силен акцент върху средносрочната перспектива и ще засили правоприлагането в границите на прозрачна обща рамка на ЕС.
Предложенията са резултат от продължителен период на размисъл и широк процес на консултации.
По-силна национална ангажираност с всеобхватни средносрочни планове въз основа на общи правила на ЕС
Националните средносрочни фискално-структурни планове са крайъгълният камък на предложенията на Комисията.
Държавите членки ще изготвят и представят планове, в които ще определят своите фискални цели, мерки за справяне с макроикономическите дисбаланси и приоритетни реформи и инвестиции за период от най-малко четири години. Тези планове ще бъдат оценени от Комисията и одобрени от Съвета въз основа на общи критерии на ЕС.
Интегрирането на фискални цели, цели за реформи и инвестиции в единен средносрочен план ще спомогне за създаването на съгласуван и рационализиран процес. Това ще засили националната ангажираност, като държавите членки ще разполагат с по-голяма свобода на действие да определят собствените си планове за фискална корекция и ангажименти за реформи и инвестиции. Държавите членки ще представят годишни доклади за напредъка, за да се улесни по-ефективният мониторинг и прилагане на тези ангажименти.
Новият процес на фискален надзор ще бъде интегриран в европейския семестър, който ще продължи да бъде основната рамка за координирането на политиките в областта на икономиката и заетостта.
По-прости правила, които отчитат различните фискални предизвикателства
Фискалното положение, предизвикателствата и икономическите перспективи се различават значително в 27-те държави — членки на ЕС. Следователно универсалният подход не е подходящ. Предложенията имат за цел да се премине към рамка за надзор, основана в по-голяма степен на риска, която дава централно място на устойчивостта на публичния дълг, като същевременно се насърчава устойчивият и приобщаващ растеж. Този подход ще следва прозрачна обща рамка на ЕС.
Плановете на държавите членки ще съдържат набори от стъпки за фискални корекции. Те ще бъдат формулирани като многогодишни цели за разходите, които ще бъдат единният оперативен показател за фискален надзор, като по този начин ще се опростят фискалните правила.
За всяка държава членка с бюджетен дефицит над 3 % от БВП или публичен дълг над 60 % от БВП Комисията ще издаде специфична за всяка държава „техническа траектория“. Тази траектория ще има за цел да гарантира, че дългът намалява по реалистичен начин или ще остане на разумни равнища, както и че дефицитът ще остане или ще бъде сведен и поддържан на равнище под 3 % от БВП в средносрочен план.
За държавите членки с бюджетен дефицит под 3 % от БВП и държавен дълг под 60 % от БВП Комисията ще предостави техническа информация, за да се гарантира, че бюджетният дефицит се поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план.
Държавите членки ще се ръководят от тези технически траектории и техническа информация, когато определят многогодишните цели за разходите, които те ще включат в своите планове.
Ще се прилагат общи предпазни мерки, за да се гарантира устойчивостта на обслужването на дълга. Референтните стойности от 3 % и 60 % от БВП за дефицита и дълга ще останат непроменени. Съотношението на публичния дълг към БВП ще трябва да бъде по-ниско в края на периода, обхванат от плана, отколкото в началото на този период. Ще трябва да се извърши минимална фискална корекция от 0,5 % от БВП годишно като референтна стойност, доколкото дефицитът остава над 3 % от БВП. Освен това държавите членки, които се ползват от удължен период на фискална корекция, ще трябва да гарантират, че фискалната консолидация няма да бъде отложена за последните години.
Общите и специфичните за всяка държава клаузи за дерогация ще позволят отклонения от целите за разходите в случай на сериозен икономически спад в ЕС или еврозоната като цяло или при извънредни обстоятелства извън контрола на държавата членка със значително въздействие върху публичните финанси. Въз основа на препоръка от Комисията Съветът ще вземе решение за задействането и дезактивирането на тези клаузи.
Улесняване на реформите и инвестициите за приоритетите на ЕС
Реформите и инвестициите са от съществено значение. Екологичният и цифровият преход, укрепването на икономическата и социалната устойчивост и необходимостта от повишаване на капацитета за сигурност на Европа ще изискват големи и устойчиви публични инвестиции през следващите години. Реформите, стимулиращи устойчивия и приобщаващ растеж, продължават да бъдат основен компонент на надеждните планове за намаляване на дълга. Положителното взаимодействие между реформите и инвестициите вече показва резултати в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост на NextGenerationEU.
Поради това предложенията имат за цел да улеснят и насърчат държавите членки да прилагат важни мерки за реформи и инвестиции. Държавите членки ще се възползват от по-постепенен план за фискална корекция, ако в плановете си се ангажират с набор от реформи и инвестиции, които отговарят на конкретни и прозрачни критерии.
Осигуряване на ефективно правоприлагане
Правилата трябва да се прилагат. Въпреки че с предложенията държавите членки ще разполагат с по-силен контрол върху изготвянето на своите средносрочни планове, с тях се въвежда също по-строг режим на правоприлагане, за да се гарантира, че държавите членки изпълняват ангажиментите, които са поели в своите средносрочни фискално-структурни планове.
За държавите членки, които са изправени пред значителни предизвикателства по отношение на държавния дълг, отклоненията от договорения план за фискална корекция по подразбиране ще доведат до откриване на процедура при прекомерен дефицит.
Неизпълнението на ангажиментите за реформи и инвестиции, които оправдават удължаването на периода на фискална корекция, би могло да доведе до съкращаване на периода на корекциите.
Следващи стъпки
Бързото постигане на споразумение по преразглеждането на фискалните правила на ЕС и други елементи на рамката за икономическо управление е неотложен приоритет в настоящия критичен момент за икономиката на ЕС.
Съветът, в своите заключения, подкрепени и от Европейския съвет, призова законодателната работа да приключи през 2023 г. Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да постигнат съгласие по представените днес законодателни предложения възможно най-бързо, за да отговорят адекватно на предстоящите предизвикателства.