Целта на проучването е да оцени ефикасността на публичните разходи за развитие на човешките ресурси (и в частност тези за образование) в три различни направления:
- - количествено чрез дела на завършилите висше образование,
- - качествено чрез постиженията на учениците на PISA по природни науки,
-
- от гледна точка на социалното включване (inclusiveness), измерено чрез дяла на младежите, които не са заети с образование, обучение или работа (NEETs).
Резултатите в ЕС
Анализът покрива всички страни в ЕС в периода между 2002 и 2016 г. Изследваните резултати се различават доста между различните страни, включени в анализа – докато в Италия например делът на хората с висше образование между 30 и 34-годишна възраст през 2016 г. е бил малко над 20%, то в Литва този дял приближава 60%. В динамика общо за ЕС същият показател се е увеличил от 25% до 37% от 2002 г. насам. Аналогично е положението при NEETs – докато в Гърция делът им достига 35%, то в Люксембург те са едва 10%. Най-големи са разликите при постиженията на PISA – докато повечето северноевропейски държави традиционно се класират на челните места в света, то резултатите в Южна и Източна Европа в повечето случаи са далеч от желаните.
Въз основа на анализ на стохастичните граници[1] в най-общ план изследването установява наличието на зависимост между равнищата на публичните разходи за образование и резултатите по описаните по-горе критерии. С други думи там, където относителният дял на разходите за висше образование е по-висок, делът на хората с висше образование също е по-висок; аналогично е влиянието на разходите за средно образование върху резултатите на PISA. В същото време връзката между общите разходи за образование и дела на NEETs е отрицателна – там, където разходите са по-големи, там и делът на тези младежи е по-нисък.
Ефикасността обаче се различава чувствително между различни европейски държави; далеч от хомогенна е и динамиката им. Изследването разглежда разстоянието на отделните държави от потенциален сценарий на възможно най-ефикасно разходване на средствата, като само няколко от тях се приближават до този сценарий по всички показатели. Любопитно е и че динамиката по различните показатели е доста противоречива – докато при всички европейски страни без изключение има чувствително подобрение през разглеждания период (при много от тях с 3-4 процентни пункта в способността на разходите за висше образование да водят до по-голям дял на хората с такова), то при ефикасността на средствата за средно образование резултатите са по-смесени. Това обаче е резултат както на значителния ръст на NEETs в почти целия континент по време на кризата и след нея, така и на спада на резултатите от PISA в една трета от страните.
Къде е България
Що се отнася до разходите за висше образование, България е претърпяла значително развитие в рамките на проучвания период – докато ефикасността им е била близо 75% от оптималната през 2002 г., то през 2015 г. тя надхвърля 90%. Обратна е ситуацията при другите две измервания на ефикасността обаче – ако при способността на разходите за образование да влияят на NEETs се наблюдава незначително повишение, то между 2006 и 2015 г. ефикасността на разходите при резултатите на PISA се срива от 90% до почти 70%. Това поставя страната ни на едно от последните места в Европа по ефикасността на разходите, измерена чрез образователните постижения, заедно със Словакия и Великобритания.
Значение за политиките
Основното заключение на анализа е, че публичните инвестиции в образование до голяма степен постигат целта си – там, където те са относително високи, и резултатите са по-добри, учениците демонстрират по-добри постижения, а трудовите пазари са по-издръжливи и по-малко податливи на шокове. Същевременно обаче е от ключово значение не просто да се разходва повече, а това да се прави ефикасно. Според авторите в почти всички европейски държави има поле за подобрение, особено от гледна точна на качеството на предоставяното образование. В този смисъл изливането на средства в нереформирани и остарели системи няма да доведе до желаните резултати. Същото обаче важи и за механичното пренасяне на модели и политики от една страна в друга, без да се вземат предвид местните особености, проблеми и възможности.
[1] Виж Aigner, D., Lovell, C. K., & Schmidt, P.(1977). Formulation and estimation of stochastic frontier production function models. Journal of econometrics, 6(1),21-37.
