Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
На фона на продължаващия ръст на потребителските цени, мерките за повишаване на доходите и покупателната способност заемат централно място в парламентарния дебат. На този етап водещо е предложението за агресивно повишаване на минималната работна заплата, която заплашва дори да увеличи инфлационния натиск. Настоящият текст разглежда измеренията на влиянието на ръста на цените върху заплатите на работещите както на регионално ниво, така и между различните икономически дейности.
Най-обща представа дават данните за доходите и разходите на домакинствата към третото тримесечие на 2022 г. На пръв поглед, средният доход на лице от домакинство не само достига, но и изпреварва средната за тримесечието инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени (18%), като регистрираният ръст е 21%. Това обаче е пряко следствие от агресивното увеличение на пенсиите през годината – регистрираният ръст на доходите от пенсии е цели 44% на годишна база, в сравнение с 11% ръст на доходите от работна заплата, които са значително зад темпа на инфлация.
Графика 1: Разлика между ръста на ИПЦ на годишна база и ръста на средната брутна заплата по икономически дейности, Q3 2022 г.
НСИ, изчисления на ИПИ
Видимо динамиката е силно неравномерна между отделните икономически дейности. Средното изоставане на ръста на заплатите спрямо инфлацията през трето тримесечие е с малко над 3 проценти пункта, но чувствителна разлика се наблюдава дори според формата на собственост, като забавянето в частния сектор е с 2,6 пункта, а в държавния – с 5,5. Това отразява най-вече забавянето на заплатите на редица професии в публичната сфера които зависят от държавния бюджет, който не разполага с гъвкавостта на частния бизнес да се съобразява с промените в макроикономическите условия. Сред отделните сектори, най-малко изоставане има при селското стопанство, държавното управление и търговията, най-големи – в здравеопазването и образованието. Голямото забавяне при болниците и училищата потвърждава наблюдението, че бюджетната сфера не успява да реагира навременно на свиването на реалните заплати на работещите в нея. Обратно, аусторсинг секторът и преработването като цяло се справят относително добре. Въпреки това няма нито един отрасъл на българската икономика, в която ръстът на заплатите да надхвърля този на потребителските цени и да реализира ръст на покупателната способност.
Графика 2: Разлика между ръста на ИПЦ на годишна база и ръста на средната брутна заплата по области, Q3 2022 г.
НСИ, изчисления на ИПИ
Също както между отраслите, 28-те области на страна регистрират значителни разлики в ръста на заплатите спрямо инфлацията. Очаквано най-добре се справя Враца - с едва 0,4 пункта изоставане, благодарение на доброто представяне на енергийния сектор през годината. Сходни резултати постигат и Видин, Благоевград и София. От другата страна са Смолян, Разград, Ямбол и Ловеч, където забавянето спрямо инфлацията е с почти 10 пункта. Останалите области се разполагат в целия спектър.
Приложеният тук подход, разбира се, има някои очевидни слабости – при прегледа на икономическите дейности не се отчитат разликите в динамиката на заплащането на отделните длъжности, при областите – различните ценови равнища в отделните части на страната и потенциала за различен темп на промяна. Въпреки тези ограничения обаче, той демонстрира достатъчно ясно хетерогенното влияние на ръст на цените върху работещите в отделните отрасли и области.
Това от своя страна има някои очевидни последствия върху начина, по който се отразяват политиките по доходите, и в частност промените в минималната работна заплата, защитавани през запазването на покупателната способност. Големите разлики както в изходните равнища, така и в темповете на развитие на регионите на страната и на отделните отрасли изискват индивидуален подход към всяка една от тях, който да отчита тези реалности. Вместо това обсъжданите в момента промени предполагат простото обвързване на минималната заплата с динамиката на средната, която е изключително чувствителна на динамиката на водещите сектори и най-бързо развиващите се региони, което неминуемо ще доведе до още по-големи проблеми при най-малко развитите и слабо конкурентните.