Кофас: Многобройните предизвикателства пред компаниите в ЦИЕ водят до увеличен брой несъстоятелности

• Корпоративните несъстоятелности в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се увеличиха през 2022 г. поради високите цени, когато става дума за енергия, суровини, поредица от бързи повишения на лихвените проценти, най-високата инфлация от десетилетия и несигурността, свързана с войната в Украйна.
• В осем държави се наблюдава по-голям брой несъстоятелности (България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия), а в четири държави се отчита намаление (Чехия, Естония, Словакия и Словения).
• След спад в несъстоятелността през 2020 г., производствата се увеличиха през 2021 г. и се ускориха през 2022 г.

Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпява значителни икономически сътресения през последните три години. Голямата разнородност, мерките за подкрепа и правните промени повлияха негативно върху тенденциите за корпоративна несъстоятелност. Пандемията от Covid-19, последващият икономически спад и войната в Украйна предизвикаха смущения не само в макроикономическите показатели и стоковите пазари, но се отразиха и върху ликвидността на плащанията на компаниите.

„Въведените правителствени мерки за подкрепа допринесоха за спада на корпоративните несъстоятелности през 2020 г. Това обаче удължи „изкуствено“ живота на възползвалите се дружества и се отрази в драстично повишение на броя фалити. Но това не е всичко – бизнесът е изправен пред множество предизвикателства. Сред тях са високите цени на енергия и суровини, поредицата бързи повишения на лихвените проценти, най-високата инфлация от десетилетия и геополитическата несигурност, в която се намираме“, споделя Грегорж Шилевич, Главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.

Икономиките в ЦИЕ показват признаци на възстановяване през 2021 г., както и през първата половина на 2022 г., като повечето страни отбелязват по-високи темпове на растеж въпреки нестабилната динамика. „2022 г. донесе основно по-висока икономическа активност. Това наблюдаваме при държави като Хърватия и Словения, при които БВП надхвърли 5%, а темповете на растеж в недалечните Полша, Румъния и Унгария са близки до него. От друга страна, Естония изпадна в рецесия с темп на растеж от -1,3%.“, допълва Шилевич.

Кофас изчислява, че в ЦИЕ общият брой производства, изпаднали в несъстоятелност, е нараснал с 39,3% - от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г. В осем държави през 2022 г. броят на фалитите е по-голям, в сравнение с предходната година, а именно в България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия. Четири държави отбелязват понижение по този показател – това са Чехия, Естония, Словакия и Словения. Високият скок на несъстоятелността е отчетен и в Сърбия и Унгария, съответно с +106% и +86, докато най-голям спад на производствата е в Естония.

Не е изненадващо, че енергоемките сектори са тези, които са засегнати най-силно от скока на цените на суровините, а оттам и от по-високите оперативни разходи. Например в Полша дружествата, чиято дейност е в химическата, металната, хартиената, дървесинната и хранително-вкусовата промишленост отчитат по-дълги забавяния на плащанията от средните. Тези сектори също бяха на фокус в регионалната статистика за несъстоятелността: металите, хартията, дървото и хранително-вкусовата индустрия отбелязаха високи и покачващи се нива на несъстоятелност.

Строителният сектор също беше значително засегнат. Нивата на неплатежоспособност са особено високи в Хърватия, Естония, Унгария, Латвия, Литва и Полша, поради високите цени на строителните материали и суровини. Този сектор също отбеляза бавен пазар на жилища поради повишаване на лихвените проценти и растяща инфлация, докато недостигът на работна ръка също е пречка.

Бизнесът, извършващ търговия на дребно, е друг сектор, при който се наблюдава повишен брой фалити. Динамичната инфлация оказва все по-голямо влияние върху потребителските разходи, което неминуемо се отразява негативно на компаниите в този сегмент.

„Икономическите перспективи остават меко казано несигурни. Нашите експерти прогнозират забавяне на инфлацията за идните месеци, но все пак по-голямата част от икономиките в региона на ЦИЕ следва да отчетат по-слаб растеж през 2023 г. Нивата на инфлация ще се запазят доста над целевите на Централната банка. Така това ще се отрази в допълнителни повишения на лихвите и това неминуемо ще има отрицателни ефекти върху корпоративната ликвидност на плащанията. Очакваме броят фалирали дружества да продължи да нараства и през 2023 г.“, добавя Ярослав Яворски, Главен изпълнителен директор на Кофас в региона на Централна и Източна Европа.