Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
Независимо че обхватът на рейтинговата система на висшите училища пострада сериозно тази година, изданието за 2017 г. отново показва основните тенденции на висшето образование в страната. Индикаторите за 51 висши училища и 52 професионални направления вече не включват социологическо проучване сред студентите, но измерват успешно различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
Основните индикатори на класациите от тази години потвърждават тенденциите във висшето образование:
Данните показват, че броят на студентите продължава да намалява в унисон с демографските процеси. През последните години най-голям е спадът в броя на студентите по Икономика и Администрация и управление, но те остават направленията с най-много студенти. Най-значителен пък е ръстът на студентите по Медицина и Здравни грижи. Като основни причини за това могат да се откроят големият брой чуждестранни студенти, сравнително добрите възможности за реализация в чужбина и включването на тези направления в програмата на Софийския университет. Положителна тенденция е и намалението на дела на завършилите, които не се осигуряват в страната – през 2017 г. той намалява до 21,5% при над 23% през 2016 г. и близо 25% през 2015 година, т.е. изглежда, че все по-голяма част от завършващите избират да останат да работят в България.
За 2017 година Софийският университет е с лидерски позиции в 23 професионални направления, Техническият университет – София има водещи позиции в 6 професионални направления, а Медицинският университет – София е първи в 4 направления. Общо 19 университета имат водещо място по поне едно направление, а 9 от тях за извън столицата. Софийският университет, Медицинският университет – София и Химикотехнологичният и металургичен университет са и трите висши училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. Отново се потвърждават големите различия в зависимост от завършената специалност и висшето училище, но и фактът, че ако един университет е добър в едно направление, това не означава, че е добър в цялата палитра от специалности, които предлага. Още повече, че системата на финансиране през последните години, основана на механичния брой на студентите, доведе до откриването на множество специалности, несвойствени на профила на дадения университет и регион, а съответно и с по-ниско качество на преподаването.
Делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години спада до 2,91% от 3,38% през миналата година и над 4% през 2013 година. Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело. Безработица от над 4% е регистрирана единствено в 3 професионални направления - Религия и теология, Социални дейности и Материали и материалознание. Доходите на завършилите пък се увеличават до 1 075 лв. при под 900 лв. през 2013 година. Завършилите специалностите Информатика и компютърни науки, Математика, Комуникационна и компютърна техника и Обществено здраве остават сред най-високо платените. Завършилите Информатика и компютърни науки в Софийския университет и Администрация и управление в Американския университет се отличават със среден месечен облагаем доход от над 3 000 лева. Като цяло се вижда продължаващо, макар и относително слабо, подобрение на представянето на студентите и реализацията и доходите им, но то по-скоро е част от общото развитие на икономиката, а не толкова от повишаването на качеството на висшето образование.
Делът на висшистите, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, остава под 50%. Около 10% от висшистите са продавачи, а 25% от студентите в последните курсове изобщо не се дипломират. Тези негативи са свързани със редица проблеми на образователната система в страната като слабостите в средното и по-специално в професионалното образование, създадените стимули за приемане на възможно най-много студенти в университетите и силно субсидираното висше образование, липсата на практика за образование чрез работа и т.н. Реформата за обвързване на качеството със субсидията вече започна и от тази година 25% от трансферите зависят от реализацията на студентите, от 2018 г. трябва да станат 50%, а до 2020 г. да достигнат и 60%. Същевременно, обаче, управляващите опорочиха още веднъж замисления пазарен принцип, определяйки 70% от направленията (36 от общо 52) за приоритетни и финансирани допълнително.
Накратко, положителните новини от рейтинговата система на университетите до голяма степен са свързани с развитието на икономиката, а дефектите на остарялата система спъват по-бързото повишаване на качеството на обучението.