Автор: Теодор Недев, Институт за пазарна икономика
През миналата седмица стана известно, че Световната банка вече класифицира България като страна с висок доход. Новината е важно отражение на дългосрочната траектория на растеж и процес на догонване на развитите страни и по-конкретно тези в Европейския съюз, но далеч не означава, че България вече има гарантирано място в клуба на богатите, както и че пред страната няма тежки проблеми за разрешаване. От 1987 г., когато Световната банка въвежда тази своя класификация, насам има немалко примери за страни, които са се изкачили, след което са попаднали в по-долна категория – било то защото националните им доходи са се понижили или защото критерият за дадена категория се е покачил. И макар постижението да е донякъде символично, то все пак е важно от историческа гледна точка, затова и посвещаваме тази статия на това да го обясним по-подробно – как една страна се определя като богата или не, каква е историята на България с тази класификация, и как се представяме спрямо сходни на нас страни.
Световната банка използва индикатора брутен национален доход на човек, за да класифицира държавите в четири категории – ниски доходи, средно-ниски доходи, средно-високи доходи и високи доходи. Праговете за категориите към 2023 г. са следните – страните с годишен БНД на човек над 14 005 щатски долара са с високи доходи, тези с БНД на човек над 4516 долара са със средно-високи доходи, тези с над 1146 долара са със средно-ниски доходи, а останалите са с ниски доходи. Те се актуализират всяка година на база ценовия ръст в световен мащаб, т.е. критериите за това дали една страна е богата са плаващи.
През 1989 г., когато България за пръв път попада в класификацията, доходите на страната ни се определят като средно-високи, но са близо до минималното за категорията. Още през 1990 г. обаче България се озовава сред страните със средно-ниски доходи и през следващите години се отдалечава от минималния праг за средно-високи доходи. Брутният национален доход на човек започва да расте устойчиво към края на 90-те години и през 2004 г. пресича границата между средно-ниските и средно-високите доходи. От тогава насам България сравнително устойчиво се доближава до следващия праг, макар и догонването да прекъсва в периода 2012-2017 г. Най-бързият ръст в БНД на човек се наблюдава от 2020 г. насам (съвкупност от силно възстановяване след пандемията и актуализирани оценки за населението на страната), което води и до пресичането на прага на категорията за високи доходи през 2023 г.
Нека обърнем обаче малко внимание на методологията, която Световната банка следва при класифицирането. Както споменахме, използваният индикатор е брутен национален доход (БНД), който измерва добавената стойност на всички граждани на страната, като включва и трансферите към местни граждани от чужбина (доходи от заплата или от имущество). Индикаторът е близък до по-популярния БВП, който измерва стойността на продукцията в рамките на дадена страна за период от време, като разликата е, че БНД включва доходите на гражданите на страната, генерирани в друга икономика, и изключва доходите на чужденци, генерирани в местната икономика. Казано по друг начин, БВП се фокусира на произведеното в териториалните рамки на дадена страна, а БНД – на произведеното от нейните граждани, поради което е и предпочитания индикатор от Световната банка при класификацията на дадени страни по доходи.
При изчисленията си Световната банка използва т. нар. метод Атлас, за да конвертира БНД на дадена страна в националната ѝ валута в БНД в щатски долари. Специфичното на метода е, че не се използва просто настоящия валутен курс между долара и конкретната валута, а националният БНД в местна валута се разделя на т. нар. Атлас коефициент, който осреднява средногодишните валутни курсове (стойността на един долар в местна валута) за последните три години. Нещо повече, преди осредняването, валутните курсове за предходната и по-предходната година се умножават по годишната инфлация в дадената страна и се разделят на коефициента за международна инфлация на Международния валутен фонд[1]. Между другото, същият показател за световна инфлация се използва и при актуализирането на праговете за различните доходни категории на държавите. Идеята зад използването на Атлас коефициента вместо стандартния валутен курс е да се отсеят краткосрочните движения на националните валути спрямо долара, породени от динамиката на инфлацията в различните страни.
След като през 2023 г. БНД/човек у нас достига 14 460 долара и прескача границата между средно-високите и високите доходи, вече всички страни в ЕС попадат в клуба на богатите според Световната банка. Всъщност повечето страни в Европа са в него, с изключение на Западните Балкани (Северна Македония, Албания, Косово, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина), както и няколко от Източна Европа – Беларус, Молдова и Украйна.
Въпреки войната, другите две страни в Европа, които прескачат в по-горна категория през 2023 г. са именно Русия и Украйна. Украйна за пръв път влиза в групата на страни със средно-висок доход, благодарение на силния си растеж в доходите на човек през 2023 г. Това от една страна е следствие от големи ръстове в инвестициите и строителството покрай усилията за възстановяване от войната, както и от спада в населението, заради високата смъртност от конфликта. При Русия се наблюдава повторно влизане в категорията на страни с висок доход (преди е попадала в групата в периода 2012-2014 г.), като там ускореният растеж е следствие от военните инвестиции и възстановяване на търговията.
Важно е да се разгледа и как се представяме в процеса по догонване на високодоходната категория на фона на близки до нашия профил страни, които през 90-те претърпяват преход към пазарна икономика. Например към 1997 г.[2] България и Румъния са приблизително на едно и също разстояние от прага – малко над 8000 долара на човек под долната граница на категорията „висок доход“. До около 2007 г. двете държави скъсяват дистанцията със сходно темпо, но след това Румъния се доближава много по-бързо до прага и успява да го прескочи през 2019 г., след което през 2020 г. падат почти до границата, но възстановяват бързия възходящ тренд след това.
Някои близки до нас страни започват догонването си от много по-добра база. Например през 1997 г. Хърватия е едва на около 4000 долара на човек от прага на високодоходните страни или два пъти по-близо от България. След като престоява приблизително на тази дистанция няколко години, в началото на новото десетилетия тя забързва растежа и попада в най-горната доходна група през 2006 г. В последствие тя се отдалечава от прага допълнително през следващите години, като към 2023 г. е на почти 6700 долара от него. Подобна е динамиката и в Полша, която обаче през 1997 г. се намира по-надалеч от границата и успява да я прескочи през 2008 г., като към 2023 г. се намира около 5700 долара от нея. Пример за изключително добро представяне в това направление обаче е Литва. През 1997 г. тя се намира на около 7000 долара под прага, като в следващите години нейният БНД на човек расте устойчиво и много бързо, давайки достъп на страната до високодоходната категория още през 2008 г. Следват 1-2 години на стагнация, след което обаче бързият растеж е възобновен и към 2023 г. страната е вече комфортно над долната граница с разлика от почти 11 000 долара.
Постижението на България в ръста на брутния национален доход на човек е похвално, като зачитането на страната ни като високодоходна от Световната банка може да се разглежда като своеобразно признание по пътя ни на растеж. Това обаче не означава, че работата на страната ни е приключила. България трябва да затвърди този резултат и да се отдели устойчиво нагоре от границата на категорията за висок доход. В противен случай тя рискува да загуби новопридобития статут, особено предвид че критерият също расте с времето. Интересно е дали България ще може да продължи доброто си представяне, предвид рисковете за растежа, породени от политическата нестабилност, сравнително ниските нива на инвестиции и проблеми в сферата на образованието.
[1] Става въпрос за т. нар. Special Drawing Rights (SDR) дефлатор, който се равнява на претеглената средна стойност измежду БВП дефлаторите на САЩ, Китай, Япония, еврозоната и Великобритания. Всъщност SDR представляват кошница от различни валути и се явява като валутната единица за международни резерви. Тежестта на гореспоменатите икономики при пресмятането на дефлатора се равнява на тежестта на валутите им в кошницата. По-подробна информация може да намерите тук.
[2] Сравнението започва от 1997 г., поради липса на данни за по-рано при някои от страните, с които правим сравнение в статията.