- Какво представлява Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 г.?
ИСИС е стратегическа рамка за устойчиво развитие, базирано на научни изследвания и иновации, на териториалния капацитет и амбиции на регионите и на широкото участие на заинтересованите страни. Стратегията има водеща роля за укрепването на регионалните иновационни екосистеми, за да могат те да поддържат и стимулират икономическия растеж. През програмния период 2021-2027 г. стратегиите за интелигентна специализация на европейско ниво имат за цел да допринесат за реализирането на кохезионната политика „По-интелигентна Европа чрез иновации и подкрепа за икономическата трансформация и модернизация“.
2.Каква е взаимовръзката между ИСИС и двете програми ПКИП и ПНИИДИТ?
Стратегията осигурява рамката за подкрепа и действа като базисен програмен документ за определяне на целия комплекс от мерки за финансиране на иновации в програмния период 2021-2027 г., позволявайки на страната достъп до ресурсите по Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” за периода 2021-2027 г. (ПКИП) и Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация за периода 2021-2027 г. (ПНИИДИТ).
Разработването на ИСИС 2021-2027 г. е необходимо за изпълнението на тематичното отключващо условие към специфични цели за иновации и умения в рамките на Цел на политиката 1 “По-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативна и интелигентна икономическа трансформация и регионална свързаност на ИКТ” за средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+ и Кохезионния фонда за програмния период 2021-2027 г. В тази връзка, одобрението от страна на ЕК на Стратегията е предварително условие съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) № 1060/2021 г.
Относно финансирането по двете програми, ПКИП и ПНИИДИТ:
Относно програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ за периода 2021-2027 г. (ПКИП), подходът за финансиране на иновации по ПКИП ще бъде в голяма степен подобен на подхода, възприет по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), а именно: допустими по съответните процедури за иновации по ПКИП ще са всички предприятия, които извършват дейност в петте тематични области на ИСИС 2021-2027 г., независимо от приоритетните тематични области за съответната административна област. Също така, ще се прилагат механизми, чрез които да се осигури приоритизиране на предприятията, иновациите на които попадат в трите регионалните приоритетни области на ИСИС за съответната административна област на ниво NUTS III в България. Подобна приоритизираща система ще се извършва чрез допълнителни бонус точки (присъждани на етап „техническа и финансова оценка“) или определяне на отделни бюджети, или други подобни подходи на предоставяне на реално предимство.
Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. също ще подкрепя проекти, които попадат в тематичните области на ИСИС 2021-2027, като няма да прилага допълнителни ограничения при кандидатстване на допустимите бенефициенти на база регионална специализация за съответната административна област.
3.С какво е по-различна ИСИС 2021-2027 г. от стратегията за предходния период?
ИСИС 2021-2027 г. се програмира и ще се изпълнява в значително различен световен, европейски и национален контекст. Новите европейски политики и приоритети изискват цялостна трансформация на производствените екосистеми в две направления – екологичност и цифровизация. Това означава не само иновационно пренастройване на производствените процеси в предприятията, но и създаването на стимули за публично-частно сътрудничество между научно-изследователските организации и бизнеса, позволяваща както преход към екологична енергия и транспортни горива, така и цифрова трансформация на индустрията с помощта на технологиите на Индустрия 4.0. В национален план, държавите членки на ЕС ще трябва да не само да реализират горепосочените политики, но и да се справят с икономическите последствия от световната пандемия от COVID 19, както и с променящата се международна и социално-икономическа обстановка, военният конфликт в Украйна и възникващите предизвикателства пред ЕС и България, които се отразяват на сигурността, инфлацията, веригите на доставки и др.
Свързано с това, Стратегиите за интелигентна специализация се съсредоточават върху укрепването на капацитета за научни изследвания и иновации, дигитализацията, растежа на малките средни предприятия (МСП) и развитието на уменията, необходими за прилагането на интелигентна специализация. Изследванията и иновациите ще бъдат от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономически системи, разработване на нови компетенции, насърчаване на устойчиви производствени модели, както и международно и междурегионално сътрудничество в иновациите.
4.Какви са визията, целите, принципите и тематичните области на ИСИС 2021-2027?
Визия: Превръщане на България в иновативна, интелигентна, зелена, цифрова и свързана страна чрез нова обща политика за взаимодействие между научните изследвания, иновациите и технологиите, както и повишаване на международното и междусекторното сътрудничество и интензивно използване на данни за ускорена специализация в продукти и услуги с висока технологична и научна интензивност и значими икономически въздействия за устойчива конкурентоспособност, технологична трансформация на икономиката, повишаване на ресурсната ефективност и цифровизацията.
Стратегически цели:
- Да развива и позиционира България като център на средно- и високотехнологични иновации в стратегически области, в които страната има утвърден капацитет и пазарни позиции, както и признати компетентности да се конкурира на световния пазар, повишавайки националното и регионалното иновационно представяне на страната;
- Да подкрепи разгръщането и утвърждаването на устойчива, модерна, динамична, приобщаваща, основана на данни и глобално свързана изследователска, иновативна и предприемаческа екосистема в България.
Оперативни цели
Оперативна цел № 1: Подобряване на научноизследователската система и иновационното представяне на предприятията.
С реализирането на тази цел амбицията е да се достигнат нива от 70% спрямо средното за ЕС, което ще затвърди позицията на България в групата на умерените иноватори до 2027 г.
Оперативна цел № 2: Повишаване на технологичния капацитет на предприятията, повишаване на екологичността и интернационализацията на българските продукти и услуги.
Оперативна цел № 3: Подобряване на капацитета на човешкия ресурс в областта на новите технологии и иновациите.
Принципи
Изпълнението на настоящата актуализирана Иновационната стратегия за интелигентна специализация се ръководи от следните принципи:
- Прилагане на нова парадигма за иновационната политика, адресираща глобалните предизвикателства с цел трансформация на икономиката и обществото за постигане на социално значими резултати
- Споделена отговорност на заинтересованите страни
- Устойчивост и социално включване
- Прилагане на ефективни механизми на управление и изпълнение
- Текущ мониторинг и адаптивност към бързо променящите се потребности на икономиката.
На тази база, Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 г. дефинира пет тематични области, в които България разполага с конкурентно предимство и капацитет за интелигентна специализация и следва да насочи своите усилия към тяхното ускорено развитие. По този начин обхватът на стратегията се разширява, като се засилва фокусът върху съществуващите приоритетни тематични области на ИСИС 2014-2020 г. и се прецизират техните подобласти, включително за отделните региони и административни области. Така определени, тематичните области могат да подлежат на промяна при доказан интерес и капацитет от страна на заинтересованите страни, за което ще е необходима обществена и политическа воля за обединение около единна визия и действия за просперитета на обществото и за решаването на социално-икономическите предизвикателства.
За периода 2021 – 2027 г. тематичните приоритетни области за интелигентна специализация са, както следва:
Тематична област „Информатика и ИКТ“ (Информационни и комуникационни технологии)
България е силно ориентирана към сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), като секторът е един от най-бързо развиващите се в икономиката. През последните няколко десетилетия дейностите в ИКТ сектора са основно насочени към разработване на софтуерни и информационни системи, както и към износ, което привлича значителни чуждестранни инвестиции. Особено силен е експортният потенциал на софтуерната индустрия, която изисква инвестиции предимно в човешки ресурс. България се превръща в регионален център за ИКТ, водеща база за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) на софтуерни и ИТ компании, с разходи за НИРД в размер на ок. 11% от общите разходи за НИРД в икономиката, което позволява на българските компании постепенно да се превръщат в световни играчи с бързо растящо стратегическо присъствие.
Тематична област „Мехатроника и микроелектроника“ (самостоятелна област)
Проектирането, производството и експлоатацията на мехатронни системи изисква нов инженерен подход поради съвместното функциониране на компоненти от механиката, оптиката, оптико-електрониката, електротехниката и електрониката и микроелектрониката. Мехатрониката не е просто комбинация от съставляващите я ключови елементи, а взаимно проникване и/или дори интегриране на механични, електронни и компютърни структури за реализиране на цялостен, функционално пълноценен продукт, наричан „мехатронен продукт “или „мехатронно изделие“. Типични примери за мехатронен подход с доказан потенциал в страната представляват автоматизираните машини и системите за роботизация и автоматизация. В България има и специфичен капацитет по отношение на роботиката, възможности за развитието на изкуствен интелект и интелигентни устройства, както и интелигентни системи за производство.
Микроелектрониката обхваща проектирането, технологията, производството и до голяма степен приложението на интегралните схеми (чиповете). Полупроводниковите чипове, интегриращи огромен брой електрични компоненти, се прилагат и ще се прилагат във все по-широк кръг индустрии – информационни технологии, комуникации, автомобилостроене, машиностроене, аерокосмическа индустрия, земеделие, медицина, битова електроника и т.н.; чиповете са градивният блок на „интелигентната“ (smart) функционалност в цифровата трансформация. В този контекст, микроелектрониката не е просто отделен дял в електронната индустрия, а стратегически фактор (strategic enabler) за осигуряване на цифровизацията и интелигентната трансформация.
Тематична област „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“
В рамките на ИСИС 2014-2020 г. тематична област „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“ бе определена като приоритетна за всички шест региона на страната и подкрепи иновациите в областта на чистото производство, съхранение и преработка на хранителни продукти, напитки и натурални ароматични продукти, производството на лекарствени форми, биотехнологиите и др.
Визията за развитие на тематичната област предвижда до 2030 г. България да се утвърди като производител на биопродукти – храни, козметика, лекарства, произведени от български суровини; да изгради образ на дестинация, предлагаща сигурни висококачествени медицински, лечебни и възстановителни услуги, благодарение на високотехнологични продукти и устройства, използващи вкл. нанотехнологии и отговарящи на най-високите световни стандарти; да развива биоикономика, базирана на иновации и научни изследвания за алтернативни решения за използване на ресурсите, насърчаване на кръговата икономика, био-базираната и хранителната индустрия, аграрния сектор и др.
Тематична област „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“
Креативните и рекреативните индустрии имат значителен иновационен капацитет, който генерира положително въздействие върху всички сфери на икономически и обществен живот: генерират благополучие и сплотеност; оформят публичното пространство; модернизират индустриите и бизнес секторите с нов творчески принос; осигуряват смисъл и усещане за принадлежност; обновяват градските и селските райони; проектират продукти и услуги; произвеждат и дигитализират съдържание; позволяват обогатено визуално преживяване и предоставят съдържание за дебати. Те са важен генератор на социални и приобщаващи иновации и нови бизнес модели.
Стратегическите документи на ЕС предвиждат държавите-членки да осигурят възможности, креативните и рекреативните индустрии да допринасят все повече към растежа и заетостта в Европа. Необходимо е да се насърчават иновациите и развитието на МСП в нововъзникващи области, свързани с европейските и регионалните предизвикателства.
Тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“
Тематична област “Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика” ще бъде заложена като приоритетна област за всички области в цялата страна.
Стратегическият фокус върху осигуряване на интелигентно и намаляващо потребление на ресурсите във всички икономически сектори и сфери на обществен живот и дейност в България има за цел да осигури устойчив принос от страна на държавата ни за постигане на националните и европейски цели в рамките на Европейския зелен пакт и глобалните Цели за устойчиво развитие на ООН.
Зелената икономика, и в частност кръговата икономика, търсят баланса между икономическия растеж, социалното развитие и здравето на околната среда. Прилагането им подлага на натиск действащите парадигми, откъдето възниква и предизвикателството за системни промени в управлението, приоритетите на ценностите и моделите на консумация. Кръговата икономика е алтернатива на традиционната линейна икономика (произведи, използвай, изхвърли), като при нея ресурсите се запазват в употреба, колкото е възможно по-дълго и се извлича максималната стойност от тях по време на употреба. След това, в края на всеки експлоатационен живот, се възстановяват и регенерират продукти и материали.
Преходът към кръгова и нисковъглеродна икономика е част от приоритетите на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 (НПР БЪЛГАРИЯ 2030) и Националния план за възстановяване и устойчивост на България (НПВУ) и е свързан с повишаването на ресурсната, и в частност енергийната производителност при следване на принципите на кръговата икономика и стимулиране внедряването на нисковъглеродни, ресурсно ефективни и безотпадни технологии.
Цифровизацията/дигитализацията в контекста на Индустрия 4.0 ще се включи като хоризонтален приоритет и ще присъства във всички пет тематични области на интелигентна специализация.
Регионалните иновационни предимства и тенденции са идентифицирани на ниво NUTS III за всичките 28 области в страната. През 2020 г. всяка област осъществи консултации със заинтересованите страни, които включват областната администрация, общините, висшите училища, бизнеса и индустрията, неправителствения и научноизследователския сектор и други. На базата на тези консултации в Министерството на икономиката официално са получени писма от всички 28 области с идентифицираните приоритетни области на специализация, с които всички области идентифицират по три приоритетни тематични области, като две от тях са посочени от съответната областна администрация, съгласувано със заинтересованите страни и определени на базата на анализи и постигнати резултати към момента, а третата приоритетна тематична област за всички е “Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика”. Интелигентната специализация на региона (ниво NUTS II) се определя като преобладаваща въз основа на областите от съответния регион. През 2022 г. се проведени регионални срещи и дискусии за допълнително прецизиране на приоритети и цели.
След приемането на актуализираната версия на ИСИС от Министерски съвет е предвиден процес на актуализация на Стратегията през целия програмен период, както и разработването на План за изпълнение на стратегията. Стратегията подлежи на постоянен процес на обновяване с активното и непрекъснато участие на широк кръг заинтересовани страни, в т.ч. представители на бизнеса, публичния сектор, научни организации, социалните партньори и неправителствените организации.
- Какво е съдържанието на стратегията:
- ГЛАВА 1 на документа предлага специфичен анализ на социалноикономическото развитие по време на изпълнението на първата ИСИС 2014-2020 г. Включени са данни за макроикономическото представяне на страната, стартиралата трансформация на икономическата структура и иновационните процеси, включително свързаните с дигитализацията на икономиката и обществото. Където е възможно, са откроени потенциалите и регионалните дисбаланси в развитието като основа за по-добро териториално фокусиране на усилията за икономическа специализация на регионите на страната съобразно потенциала им за интелигентна специализация.
- ГЛАВА 2 представя еволюиращата иновационна екосистема на България. Представена е информация за плановете и ресурсите, насочени към развиване на потенциала за научно-приложни дейности и иновации в предприятията и обществото като основа за прехода към по-устойчиво развитие на страната в контекста на общоприложимите европейски политики, настъпващите промени в световната търговска конюнктура и специфичните предизвикателства пред устойчивото развитие на България през следващите десетилетия.
- ГЛАВА 3 обобщава научени уроци, установени факти и препоръки от програмирането и изпълнението на ИСИС 2014-2020 г. Тази част включва и актуализиран SWОT анализ, който на основата на предходната информация, формулира силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред иновационната система на България и подкрепя обосновката за промените в Стратегическата част на документа, включително промените в системите за управление, мониторинг и оценка на ИСИС 2021-2027 г. в условията на ефективен процес на предприемаческо откритие.
- ГЛАВА 4 представя стратегическата част на ИСИС 2021-2027 г.: визията, целите, принципите и основните дейности и инструменти за изпълнение на стратегията.
- ГЛАВА 5 дефинира тематичните приоритети – области и подобласти на стратегията, в които България разполага с конкурентно предимство и капацитет за интелигентна специализация и следва да насочи своите усилия към тяхното ускорено развитие. На базата на консултации на национално и регионално ниво са дадени предложения и за регионализиране на тематичните области.
- ГЛАВА 6 определя системата за управление на Стратегията на национално и регионално ниво, като са определени компетентните органи и техните отговорности в управлението на иновационната екосистема. Като действия, насочени към различни сегменти на управление на системата, са изведени дейности за управление на индустриалния преход в страната, за осигуряване на ефективен процес на предприемаческо откритие, за подобряване на националните или регионални системи за научноизследователска дейност и иновации и за насърчаване на европейското и международното сътрудничество.
- ГЛАВА 7 представя системата за мониторинг и оценка, фокусирана върху резултатите от изпълнението на стратегията. Мониторингът е ключов етап от процеса на вземане на решения, който позволява възможности за навременни реакции за адаптиране на приоритети и дейности.