Предизвикателствата по пътя на България към еврозоната – това коментираха участниците в Клуб Инвестор „Банки и финанси“

За поредна година БТПП е сред институционалните партньори на събитието

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

България е единствената страна, която декларира, има заявен интерес и прави конкретни стъпки за влизане в еврозоната. Така коментира намерението на управляващите да започнат преговорен процес Калин Христов, подуправител на Българска народна банка и ръководител на управление „Емисионно”, на дискусията на Клуб Инвестор „Банки и финанси“. Сред официалните гости на събитието бе председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Страните, които сега са извън еврозоната, трябва да знаят за промените и отворения ѝ характер, коментира той желанието на България да приеме еврото. 

Калин Христов напомни, че страната изпълнява четири от петте критерия за влизане във валутно-курсовия механизъм ЕRМ II, като на 23 май Европейската централна банка (ЕЦБ) ще оповести какво е изпълнението на тези критерии.

Кристофор Павлов, главен икономист за България на УниКредит Булбанк, обяви, че, за да се завърши цялата архитектура на еврозоната, това трябва да стане с добавянето на успешен банков и политически съюз. Той посочи, че са необходими реформи за довършване на банковия съюз, където трябва да се решат въпросите за гарантиране на депозитите, за да не се стигне до евентуална криза."Фондът за стабилност трябва да е автоматичният стабилизатор по време на криза, за да компенсира дефицит и да предпази от загуба на работни места", посочи анализаторът. Той отчете, че в момента Европейският съюз е много далеч от идеите при създаването му и правителствата на държавите от еврозоната нямат мандат от своите страни да извършат ключови реформи за довършване на банковия съюз.

Кристофор Павлов е на мнение, че при евентуална нова криза  депозитите могат да "изтекат" от слаби към силни страни  и това да дестабилизира еврозоната. Той препоръча  да се направи така, че кредитът да нарасне в страни, които имат нужда от икономически растеж и да се ограничи в тези, които "прегряват". По думите му, заради голямата разлика в страните в Германия вече искат доказателства и ясна схема за  гарантиране на влоговете, което е едно от условията за здрав банков съюз.

Финансовият консултант д-р Христос Кацанис заяви, че, ако няма обща политика в еврозоната и конвергенция на икономиката, еврозоната ще продължи да се изправя пред предизвикателства в банковите системи и капиталовите пазари.

Кацанис допълни, че трябва да има задълбочена реформа на еврозоната. „Аз бих препоръчал на България да участва колкото може по-активно в решаване на бъдещето на ЕС и еврозоната. Българската общественост няма ясна представа какво се случва в еврозоната“, съветва той. Финансистът напомни за перспективата „Европа на много скорости“ и заяви, че България има изключителния шанс да открие нови пътища за нов ЕС и еврозоната.

Димитър Чобанов, преподавател в катедра "Финанси" в УНСС, изтъкна как историята на еврозоната показва, че трябва да се спазват фискалните правила и тези за държавния дълг, за да има конвергенция. "За новите страни, които се присъединяват към еврозоната, може да има нови критерии, които не са били валидни за предишните, смята ученият. Според него първо трябва да се потърсят механизми, за да се спазват сега съществуващите правила и да не се използват изключения, или да се мисли за нови критерии. Той препоръча да има устойчиво изпълнение на критериите, което ще покаже сближаване на отделните икономики.

Според Дончо Донев, началник управление „Капиталови пазари“ в Пощенска банка, е въпрос на време да се постигне фискална консолидация в ЕС, за да стане той устойчив.

Чобанов напомни, че от 2007 г. ЕК прилага за България механизъм за наблюдение и оценка. От 17 препоръки, отправени в доклада през 2017 г., България не е изпълнила нито една.

"Икономиката ни трябва да расте със 7% всяка година, за да постигнем след пет години 80% от покупателната способност на Западна Европа", изчисли той.

Според него в пътната карта, която ще получи България за влизане в ЕRМ II, може да се заложат обективни критерии и ангажименти, но решението може да бъде и политическо, подобно на влизането на страната в ЕС.

Дончо Донев смята, че сега има политическа воля и България не трябва да губи време с или без пътна карта за влизане в ЕRМ II, защото това ще повлияе положително на конвергенцията. Той също коментира факторите, които влияят на страните при присъединяване към еврозоната и посочи, че този процес ще има серизен позитив за банките от гледна точка на лихви и защита.

Калин Христов коментира, че при бъдещата конвергенция е нормално да има по-висока инфлация и хората не трябва да се плашат. Той е убеден, че ще има „ефект на закръглянето“ и даде пример с Италия от първата вълна на присъединяване към еврозоната, когато евтините неща, които се купуват по-често, създават усещането, че има инфлация, въпреки че тези стоки имат ниско тегло в индекса на цените.