Автори: проф. Георги Камбуров и д-р Георги Кочарков, членове на Съвета за икономически анализи *
Облагаемият доход от трудова дейност, който служи като данъчна основа и се отчита пред данъчните власти, зависи от размера на данъчните ставки. По-висока данъчна ставка обикновено води до намаляване на облагаемия доход поради намаляване на дохода от труд или поради деклариране на по-нисък доход. Ето защо, при определяне на фискалните ефекти от промените в данъчните ставки и при разработване на данъчната политика на страната е от значение доколко чувствителен е облагаемият доход спрямо данъчните ставки. Този параметър е познат на икономистите като еластичност на облагаемия доход (ЕОД). Големината на ЕОД продължава да бъде обект на широко обсъждане и изследване, тъй като е ключов показател за формулиране на държавни данъчни политики и важен елемент на дискусиите, отнасящи се до данъчни реформи. Настоящият анализ разглежда и предлага оценка на еластичността на облагаемия доход в България.
Използвани са както голям набор от административни данни за България за периода 2005-2012 г., така и особеностите на данъчната реформа, проведена в страната през 2008 г., с която съществуващата прогресивна данъчна система е заменена от система с плосък данък върху доходите на физическите лица в размер на 10%. Целта е да се изследва как индивидуалните трудови доходи реагират на тези данъчни промени и да се оцени еластичността на облагаемия доход в България. Реформата на подоходното облагане от 2008 г. има силно изразено въздействие върху ефективните пределни данъчни ставки (включващи осигурителните вноски) на физическите лица. Нашите резултати показват, че данъчната реформа е намалила пределната данъчна ставка за около две трети от всички работещи (предимно лица с високи доходи) средно с около 10 процентни пункта. В същото време данъчната реформа е увеличила пределната данъчна ставка за около една трета от всички работещи (предимно лица с ниски доходи) с около 10 процентни пункта.
Оценката на ЕОД за България е 0,323 и е в рамките на оценките за други държави. Тази стойност предполага, че облагаемият доход на работещите с най-високата ефективна пределна данъчна ставка преди и след данъчната реформа, при които спадът в пределните данъчни ставки е бил от 36% на 23%, се е увеличил с 6%. Тези ефекти са симетрични – облагаемите доходи на работещите, при които има увеличение на пределната данъчна ставка с 13 процентни пункта, се очаква да намалеят също с 6%. В нашия анализ установяваме, че около една трета от ефекта върху облагаемия доход се дължи на промените в отработените часове.
Ползите и загубите от данъчното облагане често се представят в контекста на намирането на баланс между икономическа ефективност и преодоляване на икономически неравенства, пред което се изправя всяко общество. По-високите данъци водят до загуби на икономическа ефективност. Еластичността на облагаемия доход е пряк показател за разходите, произтичащи от данъчна система с по-високи данъчни ставки върху трудовите доходи. Плодотворна дискусия за нивото и прогресивността на системата на облагане на трудовите доходи обаче изисква и оценки на потенциалните ползи, свързани с по-добро споделяне на рисковете в обществото и увеличено предоставяне на публични услуги от правителството. С нашия анализ се надяваме да насърчим по-нататъшни изследвания в тези области, които да подпомогнат обществените дискусии относно политиките в областта на публичните финанси.
Пълният текст на изследването е публикуван на официалната страница на Съвета за икономически анализи: https://cea.egov.bg/wps/portal/cea-web/home/policy.briefs/Policy-brief-BG-3-2024.
------------
* Проф. Камбуров е от University of Toronto и е член на Съвета за икономически анализи. Д-р Кочарков e от Deutsche Bundesbank и е член на Съвет за икономически анализи. Настоящият анализ се основава на Gyoshev, Kambourov, Kocharkov and Pavkov (2024). Мненията, изразени в този анализ, са единствено на авторите, не ангажират по никакъв начин и не представят мнения на Deutsche Bundesbank, Съвета за икономически анализи или българската държава и нейните институции