Публикация на Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ)
Социологическият портрет на днешната младеж, базиран на проведеното национално представително проучване, цели да установи как този портрет се е трансформирал в рамките на едно десетилетие, натоварено с бурни промени и сътресения както за света и Европа, така и в частност за България. Аналитичният доклад е част от по-голямата вълна младежки изследвания на Фондация Фридрих Еберт, проведени едновременно в 12 държави в Югоизточна Европа през 2024 година.
Основните изследвани теми са:
Образование;
Заетост и мобилност на младите;
Семейството и плановете за него;
Базови ценности, нагласи и възприятия;
Политически нагласи и участие на младите хора;
Специфични теми и проблеми пред българската младеж.
Анализът на събраните данни дава основания да се обобщи, че днешните български млади са по-образовани от поколението на своите родители. Същевременно изследването установява ниски нива на удовлетвореност от качеството на придобитото образование (21%) и високи възприятия на корупция в образователната система (57%). Мнозинството от респондентите намира за важно завършването на висше образование (56%), но не и инвестицията на време в образователна подготовка. Образователната мобилност не е широко разпространена и не предизвиква интерес.
Проблемите на образованието се очертават по-релефно заради впечатлението за несъответствие с пазара на труда. Практически половината (48%) от работещите млади българи декларират, че не работят по специалността си, като техният дял надвишава средния за региона и е нараснал многократно в сравнение с 2018 г. От данните може да се предположи, че става дума не само за откъсване на образователната система от потребностите на трудовия пазар, но и за ориентацията на младите към по-бърза и по-доходоносна работа там, където има такава. Като фактор за намиране на работа експертните умения се посочват на първо място, но техният дял (51%) не говори за масово убеждение, че собствената компетентност е единствено условие за пълноценна трудова реализация.
В сравнение с предходната вълна на изследване, личи значителен ръст на намеренията за емиграция. Едва 26% от младите хора декларират, че не смятат да емигрират, в сравнение с цели 61 % през 2018 г. Фактът е тревожен и намира обяснения в общата кризисна обстановка в страната, но също и в желанието за по-ефективно възползване от натрупани в България възможности. Отново в структурата на потенциалните емигранти расте броят на висококвалифицираните младежи