Изменения в Закона за устройството на територията: Началото и повторна реабилитация в техническа инфраструктура

Автор: Институт за пазарна икономика

На 26 октомври Министерството на регионалното развитие и благоустройство публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията. Той предвижда немалки промени в действащия закон, за които правителството е имало тежък дебат в последните години, а именно:

«в чл. 64, ал. 1 се създава т.9:

• Хидротехнически съоръжения, в т.ч. язовири и прилежащи им съоръжения»

«Строежи или части от тях, собственост на държавата и общините, представляващи елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 9, започнати или завършени до влизане в сила на този закон, за които няма строителни книжа, но са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно действащите правила и нормативи, не подлежат на премахване или забрана за ползване.»

Целта е да бъде инициирана цялостна реформа, която значително да подобри инвестиционния процес и да намали административната тежест. Със законопроекта, както се обяснява в мотивите към него, се цели въвеждане на нов механизъм, който да даде възможност публични държавни или общински обекти на транспортна инфраструктура (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези, ВиК инфраструктура, електрически подстанции, хидромелиоративни строежи и други.), които нямат пълния обем техническа документация, но които отговарят на технически правила, норми и изисквания за съответния строеж, да бъдат завършени и въведени в експлоатация.

Историята за незаконно строителство, мотиви на МРРБ.

Дебати и спорове са стари, а настоящият министър Андрей Цеков в интервюто си към „Още от деня“ БНТ на 2.11.2023 е констатирал, че в последните години държавата и общините наистина са възлагали редица строежи без строителна книжа – по думите му, “тези строежи са изпълнявани под формата на текущи ремонти, а всъщност е правена реконструкция или рехабилитация, за която е нужно разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти.” .

Интересното тук е, че през 2021 – 2022 година служебният министър на регионалното развитие и благоустройство арх. Иван Шишков е направил същото предложение два пъти, но при двата опита то е отхвърлено. Настоящият министър Андрей Цеков обаче насочва вниманието към това, че самото предложение не касае всички незаконни строежи или прочутите инхаус процедури и незаконни участъци на АМ „Хемус“, които са били обхванати от предложението на арх. Шишков, а само публичните обекти на транспортна инфраструктура посочени горе.

Така изглежда, че новият ред ще може да се приложи например за нашумелите казуси с големи обекти като:

– Участъка Чирпан – Стара Загора от магистрала „Тракия“ ;

– Някои второкласни и третокласни пътища на страната;

– Вече ремонтирани тунели и виадукти по вече изградените участъци на АМ „Хемус“

Също така това, което твърди министърът – а именно, че към момента няма незаконни участъци по АМ «Хемус», а че е имало само един участък с незаконно строителство и той вече е отстранен, предизвиква много нови въпроси. Особено след разкрити през последни две години незаконни инхаус процедури и стотици разследвания и репортажи по темата.

Съмнения предизвиква твърдението в мотивите към законопроекта, че няма въздействие върху държавния бюджет. Стриктно формално погледнато това може би е така, но в същото време всички инвестиционни проекти, засегнати от изменението са държавни или общински и съответно се подразбира, че за изграждането им са били отделени държавни и/или общински средства – например 1 млрд. лева споменати от арх. Иван Шишков и ведомството му при изчисления на средства в незаконно строителство преди две години. А дали тези обекти на строителство ще трябва да бъдат застраховани, както го искаше министерството и бившият министър? Засега отговори няма.

Процедура по възстановяване и новите мерки

Другата точка по темата, която трябва да бъде отбелязана е, че самият процес ще преминава чрез стриктни процедури на проверка от екипи на  Дирекция на национален строителен контрол, която в своята правова дееспособност извършва контрол върху обекти от първа, втора и трета категория строителство. И с предоставяне на необходимите документи при директора на ДНСК в 3-месечен срок от влизане на закона в своята сила, обектите на техническа инфраструктура ще могат да бъдат въведени в законна експлоатация. А тези които няма да отговорят на условията или няма да спазят процедурата, ще бъдат премахнати.

Но премахването е крайната мярка, а основната идея тук е следната – узаконяване и намаляване на административната тежест с освобождаването на администрация от извървяване на тежките процедури и действия по отношение към посочената инфраструктура, и по този начин, разрешаване на казуса със статута на строежите.

Но тук се проглежда и другата мисъл – реформата в ЗУТ цели създаване на нова правова рамка за елиминиране на подобни казуси в бъдеще, по-силен контрол върху строителство от ДНСК и МРРБ и новите възможности за контрол от Камарата на архитектите в България (КАБ). Предложенията на КАБ не за първи път излизат за обсъждане, но този път камарата получава реална подкрепа от действащият министър. Това са някои от тях:

• Нов регламент за статут на главния проектант с повече правомощия и отговорности.
• Нов регламент за оценяване на съответствието на проектите: За обекти от 1-ва до 3-та категория – чрез доклад на консултант. За обекти от 4-та и 5-та категория – без оценка на съответствието.
• Нов регламент за надзор в строителното изпълнение: За обекти от 1-ва до 3-та категория – чрез лицензирана фирма за независим строителен надзор. За обекти от 4-та и 5-та категория – чрез авторски надзор.
• Нов регламент за въвеждане в експлоатация.

КАБ отбелязва, че с приемането на законопроекта те ще могат да постигнат усъвършенстване на работа им. Камарата ще следи за изпълнението на отговорностите на своите членове, и че в този контекст е необходимо да се обмисли въвеждането на специална застраховка за професионална отговорност на проектантите, която да покрива евентуални щети върху строителните обекти.

В момента изглежда МРРБ и администрацията на Министерски съвет съвместно разработват окончателния вариант на законопроекта преди внасяне в Народното събрание. На нас ни остава само да очакваме завършения проект, който по своята същност действително се отличава от опитите на предходния екип на министерството, и финалното решение на НС до края на тази година с надеждата, че подобните истории в управлението на публичните инвестиции ще намалеят или няма да се случват повече изобщо.

По материала работи Никита Швецов, стажант в Института за пазарна икономика