Назад

ИСС препоръчва мерки за защита на битовите потребители от ефекта на либерализирането на пазара на електроенергия



Либерализацията на пазара на електрическа енергия изправя битовите потребители пред рисковете от повишаване и нестабилност на цените на електроенергията, загуба на благосъстояние и дори енергийна бедност. Необходими са мерки за преодоляване на евентуалните рискове, очаквани от либерализацията на пазара, мерки за енергийна ефективност и механизъм са справяне с енергийната бедност в България.

Това посочва Икономическият и социален съвет на Република България (ИСС) в анализ на тема „Свободният пазар на електроенергия: Проблеми и предизвикателства, мерки за повишаване на енергийната ефективност в подкрепа на домакинствата“. Анализът, който беше приет на пленарна сесия от ИСС, е разработен по собствена инициатива от съвета, предлага конкретни решения и политики и поставя фокус върху битовите потребители в положение на енергийна бедност.

Сред препоръките е разработване на пакет от мерки, насочени към домакинствата, които не попадат в категорията на енергийно бедните. Той трябва да съдържа задължителни защитни клаузи в търговските договори, например за право на промяна и прекратяване на договора, право на информация за енергийния микс на съответния търговец и защита от прехвърляне на разходи по балансиране, както и разработени от Министерството на енергетиката примерни договори с твърда и с почасова цена. Освен това, доставчиците на електрическа енергия следва да предлагат не само плаващи, но и фиксирани тарифи, следвайки предложението на Европейската комисия за „право на договори с фиксирани цени“ и въвеждане за забрана на едностранна промяна на договора през периода на неговата валидност.

ИСС препоръчва също при либерализация на пазара на електроенергия, базовите цени да се определят от КЕВР, вместо от Министерския съвет, по методика, взимаща под внимание разходите за производството на електрическата енергия, за да бъдат запазени контролните функции на регулатора. Съветът дава препоръки и усилията да се насочат към инициативи, стимулиращи енергоефективни инвестиции и енергоефективно поведение, с фокус към домакинствата в положение на енергийна бедност. Като например диференциран подход към тях и 100% безвъзмездно финансиране от държавата при саниране на жилищата им. По данни от анализа, централизираното енергийно обновяване на жилищни сгради е недостатъчно ефективно - само около 4,5% са обновените жилища със 100% публично финансиране.  ИСС предлага и още един подход – създаване на схеми на финансиране за преминаване към по-горен енергиен клас на жилище или сграда, като при постигнат конкретен резултат домакинството да се възползва от субсидия, а ако това е енергийно бедно семейство, безвъзмездната субсидия да е в размер 100%.

На пленарната си сесия ИСС прие също и Становище „Ускоряване развитието на социалната икономика в България в отговор на съвременните предизвикателства“. В становището се посочва, че в страната има значителен неизползван потенциал за развитие на социалната и солидарната икономика. На фона на 6,3% платена заетост в социалната и солидарната икономика средно за ЕС, България достига едва между 1% и 2.8% заети според различните източници. По същия начин делът на социалната и солидарната икономика от БВП средно в Европейския съюз е 8%, докато в България е 0.3 – 0.4% .

За преодоляване на тези разлики ИСС дава препоръки за конкретни мерки, които българските институции могат да предприемат с цел хората с увреждания и в неравностойно положение, да могат да намерят своята реализация в страната.