Изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната.
Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.
Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.
На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.
Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология:
- Лидерът София: Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души;
- Петте големи центъра след София: На картата се открояват още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Несебър“).
- Извън очаквания лидер София и петте по-големи икономически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта.
Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.
Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта.
|
Икономически центрове (2023 г.) |
Брой общини в обхвата |
Произведена продукция |
Население |
Заети на възраст 15–64 години |
|
ИЦ „София-Перник-Ботевград“ |
30 |
89,7 |
1 685,9 |
786,1 |
|
ИЦ „Пловдив-Марица-Раковски“ |
14 |
20,1 |
552,1 |
228,5 |
|
ИЦ „Варна-Девня“ |
10 |
12,4 |
421,6 |
176,8 |
|
ИЦ „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“ |
9 |
10,6 |
300,8 |
114,7 |
|
ИЦ „Русе-Търговище-Разград“ |
15 |
10,0 |
332,5 |
122,2 |
|
ИЦ „Бургас-Несебър“ |
8 |
7,7 |
332,3 |
130,6 |
|
ИЦ „Сливен-Ямбол“ |
5 |
4,1 |
219,5 |
73,2 |
|
ИЦ „Шумен“ |
7 |
3,4 |
123,8 |
45,7 |
|
ИЦ „Козлодуй“ |
5 |
3,2 |
43,9 |
13,4 |
|
ИЦ „Севлиево-Габрово“ |
2 |
3,0 |
81,6 |
32,5 |
|
ИЦ „Велико Търново“ |
5 |
2,9 |
141,2 |
56,0 |
|
ИЦ „Пазарджик“ |
4 |
2,9 |
125,2 |
45,6 |
|
ИЦ „Плевен“ |
7 |
2,6 |
167,0 |
59,9 |
|
ИЦ „Благоевград“ |
4 |
2,5 |
89,0 |
35,7 |
|
ИЦ „Хасково“ |
3 |
1,5 |
92,3 |
32,8 |
|
ИЦ „Кърджали“ |
4 |
1,5 |
92,5 |
29,5 |
Източник: ИПИ на база данни от НСИ.
Онлайн изданието „Икономическите центрове – 2023“ е достъпно тук.
Презентацията от представянето на анализа ще откриете тук.
Изданието „Икономическите центрове в България – 2023“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
За информация: Весела Добринова, mail@ime.bg ; тел.: 02 952 35 03