Обществени поръчки, хора с увреждания и корупция

Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика

Както очаквахме, след запазването на част от обществените поръчки за т.нар. специализирани предприятия през 2014 г., регистрацията на такива предприятия, в които поне 30% от наетите са хора с увреждания, рязко се увеличава.

Справка в регистъра на Агенцията за хора с увреждания показва, че от 2005 г. досега са регистрирани общо 368 специализирани предприятия, от които 255 (70%) – от началото на 2015 г. след промените на закона. Само до края на април т.г. регистрираните предприятия са 71. Ако този темп на регистрация се запази, до края на годината те ще станат над 200.

Остава въпросът доколко хората с увреждания реално са заети в тези предприятия или просто са инструмент за печелене на обществени поръчки.

На фона на тази статистика Агенцията за държавна финансова инспекция тази седмица публикува годишния финансов отчет за дейността си за 2015 г., който показва, че при 41% от обществените поръчки през 2015 г. са открити нарушения. Установените нарушения са в поръчки за над 175 млн. лева. Нещо повече – в над половината от тях (или 21% от всички 1 131 проверени поръчки) нарушенията са съществени. Обикновено в тези случаи става въпрос за нагласяване на изискванията според характеристиките на някой конкретен кандидат. Сериозно притеснение бъди и фактът, че през 2015 г. поръчките с нарушения са дори повече от 2014 г., когато бяха 38% от проверените.

В подобна среда всяко неравно третиране отваря нови врати за корупция и клиентелизъм в обществените поръчки.