Как ще повлияе трансатлантическото споразумение на износа на услуги от България за САЩ?

Когато се анализира износът на България за останалия свят, често се разглежда само износът на стоки[1]. Износът на услуги от България, обаче, също е значителен по обем и достига около 22% от общия износ на стоки и услуги през 2014 г. Предвид продължаващите преговори по т.нар. Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), е интересно да се разгледа износът на услуги от България за САЩ и как евентуалното подписване на ТПТИ би повлияло на този износ.  

Какви услуги изнася България за САЩ?

На първо място трябва да се отбележи, че износът на услуги за САЩ е около 42% от общия износ на стоки и услуги от България за тази страна (по данни на ООН за 2013 г.), т.е. неговият дял в общия износ е около два пъти по-висок от средния. Стойността на услугите, които България изнася за САЩ, постоянно нараства последните пет години (до 2013 г.) и достига 295,9 млн. долара през 2013 г. или 3,9% от целия износ на услуги от България. Износът на услуги за САЩ нараства както в абсолютна стойност (с 59% спрямо 2009 г.), така и като дял от общия износ на услуги – от 2,7% през  2009 г. до 3,9% през 2013 г., което показва един положително развиващ се износен пазар.

Най-значителното перо в износа на услуги за САЩ през 2013 г. са компютърните и информационните услуги, които достигат около 121 млн. долара или 41% от общия износ на услуги. Забележително е, че износът на компютърни и информационни услуги нараства близо 3 пъти между 2009 и 2013 г., като над 90% от износа на такива услуги (94% за 2013 г.) се състои от износ на компютърни услуги, т.е. разработка на софтуер. Следващото най-голямо перо в износа на български услуги за САЩ са пътуванията, които формират около 20% от износа на услуги. Личните пътувания представляват над 2/3-ти от пътуванията, а останалите са бизнес пътувания. След относително стабилна стойност на пътуванията в периода 2009-2012 г., през 2013 г. се наблюдава рязък скок с 22%.

Третото най-сериозно перо в износа на услуги за САЩ са т.нар. „Други бизнес услуги”, които също бележат бърз ръст последните години (след спад през 2010 г.) и през 2013 г. заемат дял от 17,5%. Около 97% от тези услуги попадат в групата на „Разнообразни бизнес, професионални и технически услуги”, в които се включват правни, счетоводни, управленски, PR, рекламни, социологически, изследователски, развойни, архитектурни, инженерни, технически и др. услуги, включително и такива между свързани предприятия. Т.е. това перо, най-общо, представлява т.нар. аутсорсинг на различни бизнес услуги от американски към български фирми.

Другите относително по-сериозни пера в износа на услуги са транспортни услуги (предимно въздушен транспорт и морски транспорт) с дял от 8,1% в износа на услуги през 2013 г. и личните, културните и развлекателните услуги с дял от около 6%. Въздушният транспорт има дял от около 82%, а морският – около 12% (на база данни за 2012 г.) от транспортните услуги. От друга страна, личните, културните и развлекателните услуги се доминират от аудиовизуалните услуги, които най-вероятно отразяват честото заснемане на американски кино продукции в България (в „Бояна Филм”) заради по-ниските разходи. Относително по-малки пера в износа на услуги са комуникационните услуги (куриерски, пощенски и телекомуникационните услуги) с дял от около 2,6% през 2013 г., застрахователните услуги (с  дял от около 2%) и финансовите услуги (с дял от 1,4%). 

Търговията с услуги и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции

Макар и търговията с услуги от България в САЩ да не подлежи на митническо облагане, нетарифните ограничения важат с пълна сила за нея. Това е и причината търговията с услуги, т.е. някои важни аспекти от нея, също да са част от преговорите по Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Най-общо, за тази бъдеща глава от споразумението ЕК си поставя следните цели:

• Пазарен достъп, т.е. премахване на пречките, с които европейските компании се сблъскват в морския транспорт (товарене и разтоварване на пристанища) и други услуги;
• Мобилност – т.е. даване на възможност архитекти, юристи и други професионалисти да практикуват от двете страни на Атлантическия океан като взаимно се признават квалификации, лицензи, разрешителни и др. документи
• Лицензиране и формални разрешителни – договарянето на такива високи стандарти, които ще направят по-бързо и по-ясно придобиването на лицензи и разрешителни за предоставянето на банкови, счетоводни, правни, управленски и др. под. услуги;
• Нови правила – договарянето на нови правила за сектори, които са ключови за европейската икономика като телекомуникациите, електронната търговия, финансовите услуги, пощенските и куриерските услуги, морския транспорт и др. Новите правила ще помогнат за повишаването на износа като гарантират, че европейските и американските форми се конкурират на равни начала и на двата пазара, правителствата третират американските и европейските фирми по еднакъв начин и регулаторите работят в по-тясно сътрудничество
• Сигурност – гарантиране от страна на САЩ, че европейските фирми ще имат поне същия достъп до американския пазар, какъвто имат в момента;
• Защита – за чувствителни сектори като радио, телевизия и филми; обществено образование и здравеопазване; социални услуги; разпределение на вода. 

Прави впечатление, че всички споменати в целите услуги, а именно - бизнес услугите, морският транспорт, финансовите и застрахователните услуги, комуникационните услуги – са съществена част от българския износ на услуги за САЩ  - над 20% по данни от 2013 г. Предвид това, може да се очаква, че постигането на гореизброените цели в преговорния процес ще бъде от полза за  българските износители, т.е. може да се очаква по-нататъшен ръст на износа на такива услуги.

Освен това трябва да се отчита и фактът, че някои от основните износители на стоки и услуги от България за САЩ са американски инвеститори в България. Т.е. премахването на тарифни и нетарифни ограничения пред българския износ за САЩ е много вероятно да доведе и до по-големи американски инвестиции в България – както в съществуващи, така и в нови компании.

Разбира се, това би означавало и улеснен достъп на американски стоки и услуги до българския пазар. Тук, обаче, трябва да се отчита фактът, че цената на труда в България остава най-ниска в ЕС и далеч по-ниска от тази в САЩ. Т.е. тези стоки и услуги, при които трудът е основен входящ ресурс, ще навлизат много по-трудно на българския пазар,тъй като българските стоки и услуги още години ще продължават да се радват на конкурентно предимство по линия на ниската цена на труда. С други думи, пред навлизането на трудово-интензивни американски стоки и услуги на българския пазар, дори и след евентуалното подписване и влизане в сила на трансатлантическото споразумение, ще остане тази обективна и сериозна пречка, а именно – ценовото предимство на българските производители заради по-нисък разход на труд.

Като цяло, прегледът на износа на услуги от България за САЩ показва бързия ръст на този пазар последните години. Особено бурно нарастват два негови сегмента – износът на компютърни и информационни услуги (т.е. разработката на софтуер) и аутсорсингът на разнообразни бизнес услуги. Предвид това, че целите на ЕС в преговорите по износа на услуги от ЕС към САЩ засягат пряко сериозна част от българския износ на услуги за САЩ, премахването на различни нетарифни ограничения пред търговията може да се очаква да донесе преки положителни ефекти за поне 1/5 от износа на услуги от България за САЩ.  

[1] Едно от обясненията зад този ограничен и непълен поглед е липсата на детайлна статистика за износа на услуги, която да се съставя и публикува от местни статистически източници. Към момента единствената статистика за износа на услуги от България може да се намери в платежния баланс, който се публикува всеки месец от БНБ. В него, обаче, разбивката на услугите е само на транспорт, пътувания и други услуги.