Проблем ли е дефлацията в България?

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

През изминалата седмица една от двете основни синдикални организации излезе с програма за борба с дефлацията. Накратко, според синдиката дефлацията е сериозен проблем за страната и трябва да се вземат мерки срещу нея, като се увеличи потреблението посредством увеличени държавни разходи за инвестиции и по-високи заплати (в публичния сектор).

Това, което синдикатите пропускат, обаче, е, че в България дефлацията не се дължи на свито потребление, т.е. икономиката не се намира в т.нар. дефлационна спирала, която може да се срещне в литературата и при която едно от предписваните лекарства от някои икономисти е стимулиране на потреблението, включително и чрез повече публични разходи. Дефлационната спирала, накратко, представлява следното: свитото потребление води до спад на цените и изпраща сигнал към производителите да свиват производството, защото продажбите намаляват. Това, от своя страна, води до съкращаване на работни места и по-нататъшно свиване на потреблението, по-малко производство, съкращения на работници и т.н.

Но да се върнем на България и ситуацията в момента. Да, наистина, в България има дефлация (на годишна база) от август 2013 г., т.е. вече 17 месеца (до декември 2014 г., според последните данни). Но дефлацията не е следствие от свито вътрешно потребление. В България крайното потребление не само не се свива, но и расте през последната година. Това показват единодушно не само данните за БВП, но и тези за търговията на дребно. Според данните за БВП, крайното потребление расте през всяко от първите три тримесечия на 2014 г. (за последното все още не са публикувани данни) – съответно с 3,7%, 0,6% и 1,7% на годишна база. Крайното потребление на домакинствата, което формира около 80% от цялото крайно потребление[1], нараства съответно с 3,5%, 0,3% и 1,3% на годишна база през първото, второто и третото тримесечие.

Източник: НСИ

Сходни са и данните за търговията на дребно (без търговията с автомобили и мотоциклети) – и неизгладените, и календарно изгладените данни показват стабилен ръст на годишна база през цялата година до ноември, за когато са налични последните данни.

 Източник: НСИ

И докато потреблението със сигурност не е причина за дефлацията, тъй като не се свива, а расте, то е много възможно спадът на цените да подкрепя ръста на потреблението. Логично е да се предположи, че при увеличаване на реалните доходи заради дефлацията домакинствата ще имат възможност да потребяват повече от същото и/или пък нови стоки и услуги, които до момента не са потребявали.

Но ако не е потреблението, тогава каква е причината за дефлацията в България? Причините за дефлацията, накратко, са три:

• регулираните цени на тока (и отчасти - на газта и оттам на парното);
• международните цени на зърното;
• международните цени на петрола.

Всеки от тези фактори влияе в по-малка или по-голяма степен от август 2013 насам. Влиянието на всеки от тях се вижда много ясно от разбивката на основните пера в потребителската кошница и динамиката на техните цени. Вижда се, например, как заради трите намаления на цените на тока през март 2013, август 2013 и януари 2014 г. цените на тока оставаха основен дефлационен фактор до септември 2014 г. – преди увеличението на цените за домакинствата с около 10% от октомври.

По същия начин, цените на хляба и зърнените храни спадат постоянно на годишна база от октомври 2013 до октомври 2014 г., именно заради влиянието на цените на международните пазари на зърно върху вътрешните цени.

Не на последно място, петролът и съответно вътрешните цени на бензина също се превърнаха в дефлационен фактор още от пролетта на 2013 г., като дефлационният им ефект се усили в края на 2014 и началото на 2015 г.

Всъщност, от гореспоменатите три основни фактора, петролът е единственият, който остава дефлационен фактор (т.е. цените на бензина продължават да спадат на годишна база) през декември 2014 г. Цените на тока за домакинствата бяха вдигнати през октомври 2014 г., а цените на хляба и зърното също нараснаха през декември 2014 г. Предвид продължилия спад на международните цени на петрола в началото на 2015 г., бензинът ще остане дефлационен фактор и в началото на 2015 г., а това вероятно ще продължи да подкрепя вътрешното потребление.

Всъщност единствените опасения, произтичащи от дефлацията в България, касаят бюджетните приходи. В краткосрочен план те (за разлика от разходите, голяма част от които са фиксирани) зависят от промените в ценовото равнище. Предвид това, че в България всичкият петрол се внася и съответно ДДС върху вноса на петрол е сериозно перо в данъчните приходи, в началото на годината нараснаха страховете от неизпълнение на приходите в бюджета. Към момента, обаче, тези страхове не се оправдават. Предварителните данни на МФ, цитирани от ведомството преди дни, показват нарастване на приходите и помощите с 19,5% през януари спрямо година по-рано, което е довело до излишък в бюджета. Все още, обаче, не са налични детайлни данни, които да покажат причините за ръста на приходите, но може да се предположи, че спадът на събраното ДДС върху вноса на петрол е бил компенсиран от ръст при други пера в приходната част.

Ако трябва да обобщим, дефлацията в България не е следствие от свито потребление, а от международната динамика на цените на зърното и петрола, както и от намалението на регулираните цени на тока. В този смисъл всякакви идеи за увеличаване на държавните разходи с цел стимулиране на вътрешното търсене не разбират причините за дефлацията и се борят с несъществуващ враг. Да не говорим, че бюджетната позиция в момента изобщо не може да си позволи ръст на разходите. Бюджетът беше издънен през 2014 г., като приключи годината със свръхдефицит (3,7%) и рязък ръст на държавния дълг. Всъщност, това, което правителството трябва да прави в ситуация на дефлация, е да следи внимателно приходите в бюджета и ако се наложи (т.е. ако приходите изостават от плана), да вземе точно обратните мерки на предлаганите от синдикатите – спешно да реже разходи, за да изпълни заложения дефицит.

[1] Останалите около 20% са потребление на правителството и на нетърговските организации, обслужващи домакинствата.