Фискът през 2017 – прилики и отлики с предходни години

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Преди дни МФ ни зарадва с новината, че 2017 г. в крайна сметка е приключила с излишък по консолидираната програма в размер на около 800 млн. лева. Детайлните данни за бюджетното изпълнение ще бъдат публикувани чак в края на януари, но това не пречи да се направят някои наблюдения за фиска през 2017 г.

От гледна точка на изпълнението през годината, както и на крайния резултат (излишък), фискалната 2017 г. много наподобява 2016 година. Тогава също имаше натрупване на сериозен излишък през годината, част от който се запази и в края ѝ. Особеното на 2016 г. беше, че в крайна сметка излишъкът в края на годината се дължеше изцяло на европейските средства, които отчетоха положителен баланс от 2,2 млрд. за годината заради бавния старт на новия програмен период. По националния бюджет тогава се отчете дефицит от 743 млн. лева, като само за месец декември натрупаният излишък от 1,77 млрд. лева до ноември изчезна и бързо се превърна в дефицит. 

Към момента няма публична информация излишъкът в края на 2017 г. на националния бюджет ли се дължи, на европейските средства ли, или и на двете. Ако съдим от данните до ноември и обявените допълнителни разходи по националния бюджет в последните 2-3 седмици на 2017 г., обаче, може да се предположи, че основната причина за излишъка през 2017 г. е националният бюджет – очевидна промяна спрямо 2016 г., когато програмата за саниране (1 млрд. лева) и други разходи „глътнаха” през декември натрупания излишък дотогава.

Източник: МФ

Тази година програмата за саниране на многофамилни блокове „усвои” поредния си милиард от излишъка след решение на МС от декември. Излишъкът до ноември по консолидираната програма беше около 2,4 млрд. лева. От него най-големият разход през декември е именно вторият милиард за саниране. МС на заседанията си през декември одобри редица по-малки допълнителни разходи по различни бюджети, но сумата на тези не нахвърля 200 млн. лева от излишъка (по наши сметки). От съобщенията на МС, обаче, невинаги става ясно кой допълнителен разход е в рамките на планирания бюджет (дори и при прехвърляне на спестени средства от едни програми/разпоредители към други) и кой – от излишъка, т.е. отвън плановете.

Накратко, за поредна година станахме свидетели на абсолютно непрозрачно харчене на излишъка от страна на МС, без гласуване на промяна в закона за бюджета от парламента и без ясен разчет откъде се взимат допълнителните разходи. Всяка по-сериозна промяна на бюджетните параметри без санкцията на Парламента[1] е грубо погазване на Закона за публичните финанси, което стана практика още с приемането на този закон.

Сред допълнително гласуваните плащания през декември, по-големите единични суми са следните (тук няма да коментираме тяхната целесъобразност):

• 23,2 млн. лева за лицензи на Майкрософт за администрацията
• 20,6 млн. лева към общини за общински пътища, ВиК мрежи и т.н.
• 19 млн. лева на МОН за осигуряване на превозни средства за ученици и безплатния им превоз
• 14,2 млн. лева на БНТ „за разпространение на програми чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване”
• 12,1 млн. лева за МП за покриване на недостиг в бюджета на съдебната власт

Прегледът на допълнителните бюджетни харчове навежда на мисълта, че е дадено на който е поискал. Въпреки това правителство или не поиска, или не успя (в малкото оставащо време до края на годината) да похарчи целия излишък.

Въпреки запазването на част от излишъка, прави впечатление резкият пик на разходите през декември за поредна година. Тук кой знае какви отлики с предните 2 години няма:  през 2016 г. скокът на декемврийските разходи беше и заради санирането, а през 2015 г. - заради последния шанс за разплащания на европейски проекти по предишния програмен период. През 2017 г. отново има 1 млрд. лева за санирането плюс други по-малки непредвидени разходи, както и традиционните разплащания в края на годината.

Този скок на разходите в последния месец се вижда ясно от графиката по-долу, където делът на месечните разходи през декември 2015, 2016 г. и 2017 г. в общите годишни разходи достига около 15% или около 2 пъти по-голям от обичайните 7-8% за предходните месеци.

Източник: МФ

Така разходите през 2017 г. общо за годината (по консолидирания бюджет) скочиха с близо 2 млрд. лева спрямо 2016 г. до 33,6 млрд. лева в унисон със заложения им ръст с бюджета за 2017 г[2]. При това този ръст на разходите се отчита въпреки сериозните спестявания при планираните капиталови разходи заради все още бавното усвояване на средства по оперативните програми.

Като цяло, в макроикономически план 2017-та година може да се окачестви като „sans changement” за фиска на страната – за поредна година има непланиран сериозен харч в края на годината (вторият милиард за санирането бе заложен по програмата за саниране, но не беше осигурено финансиране за него в началото на годината), общите разходи нараснаха чувствително спрямо 2016 г., а годината приключи с излишък (около 0,8% от прогнозния БВП).   Слабостите и порочните практики в бюджетното изпълнение от предходните години също се запазиха – законът за публичните финанси продължи да се нарушава от МС, допълнителните харчове от излишъка се разпределяха непрозрачно и на принципа „който поиска, ще му се даде”, а спестявания от капиталовите разходи отново се прехвърляха към текущи разходи и заплати без свян или опит за аргументиране.

[1] Виж чл. 26, ал. 8 от Закона за публичните финанси

[2] Тази фискална инжекция неизбежно ще се усети в данните за данъчните приходи в началото на 2018 г., както и в БВП.